Хокеят на лед в България направи крачка напред в развитието си. Вярно малка, но напред. В рамките на само един месец София беше домакин на две световни първенства. Първо приехме шампионата при юношите до 18 години, а през миналата седмица в Зимния дворец на спорта в столицата, се проведе и надпревара при мъжете - дивизия две Б.

Представянето ни при мъжете може да се отчете като безспорен успех. Спечелихме бронзовите медали и запазихме мястото си в групата. Не се класирахме в по-горна дивизия, но и не отпаднахме в последната, което беше и целта. Отборът ни завърши с актив от три победи и две загуби. Но не резултатите или спортно-техническите фактори ме накараха да определя участието ни като успешно. Едва ли победи над екзотични страни в хокея като Южна Африка, Китай и Израел, може да бъдат критерии за добре свършена работа.

Успехът беше в интереса, който тимът ни предизвика. На всеки един от двубоите на националния ни отбор в Зимния дворец се събираше публика от около 2000 човека. Бройка, на която могат да завидят доста от така наречените популярни спортове в България. Привържениците подкрепяха отбора, скандираха, подготвиха хореография, имаше емоция и това се усещаше. С всеки изминал мач, окрилени от подкрепата българите показваха все по-добра игра, постепенно се сработиха и в последните два двубоя видяхме от тях отигравания, за които самите те, преди месец, едва ли са предполагали, че могат да направят.

Сред зрителите имаше и много деца, и точно това е най-хубавото. Сега е моментът тези деца да се запалят по хокея, да се използва положителната инерция от домакинствате на двата големи шампионата и да се създаде по-добра организация за подрастващите в този спорт. От ръководството на федерацията вече обявиха амбициозните си планове през следващия сезон във вътрешното първенство при мъжете да участват двойно повече отбори т.е. шест, а не както беше през тази година - три. Но само това няма да бъде достатъчно, трябва да се обърне по-голямо внимание на юношите.

Възраждането на този спорт трябва да започне от подрастващите и сега е най-удобният момент да бъде дадено началото. Увеличаване на отборите и на треньорите трябва да бъде при децата. Изобщо хората, които работят за доброто на хокея трябва да съсредоточат усилията си при подрастващите. По-добре да имаме силен шампионат при юношите, отколкото посредствено първенство с мъже, които играят за удоволствие след работа.

Въпреки, че нивото на националния отбор не е високо, в тима има играчи, от които децата може да научат много. Опитът на Алексей Йотов, желанието и амбицията, с които играе Георги Искренов и силният колектив, който показа целият отбор са добър пример, който юношите могат да използват, за да вървят напред.

Изобщо в българския хокей има положителни неща. Интересът е налице, от федерацията показват желание за развитие, остава тези неща да се обединят и да започне да се работи за създаването на нещо, на което след години да се радваме. Да се създадат основите на един силен национален отбор.

Автор: Димитър Тасев