Международната федерация по лека атлетика отне титлата на Дайрон Роблес от Световното в Дегу. Кубинецът финишира пръв на 110 метра с препятствия, но преди последната редица хърдели удари  ръката на китаеца Лю, дебалансира го, наруши фатално ритъма му и – на практика "дръпна ръчната" на дотогавашния лидер в бягането, който иначе печелеше титлата. Лю завърши трети, след Роблес и Ричардсън (САЩ).

Изниква въпросът: къде е справедливостта тук? Един атлет е – волно или неволно – възпрепятстван от друг. Използвалият нечестно предимството правилно е наказан, но ощетеният на практика не е реабилитиран. Защото без този инцидент Лю си печелеше златото, а сега си тръгва от Корея със сребро. Световната атлетика няма отговор на този казус...

Ден по-рано Юсеин Болт взриви глобалния спорт с фалстарта си във финала на 100 метра. Най-гледаната дисциплина остана без най-великия атлет на днешното време. Причината - твърде строгите правила, които ИААФ доведе дотам, че вече всяко трепване е фатално. Нямаш право да мръднеш дори, а в спринта всеки на старта е като буре с барут. Чак сега – когато на практика бе провалена най-чаканата атракция на Световното в Дегу – функционерите на ИААФ се усетиха, че май са попрекалили с догмите си и обявиха, че за Олимпиадата в Лондон следва да върнат по-либералното правило с правото на само един фаулстарт в серия.

Скандалите бяха добре дошли за медиите. Но, когато параграфите започват да са водещи при определянето на шампионите, самият спорт остава ощетен.