Когато няма риба, ракът не е риба или Каташ не е Гершон

Когато няма риба, ракът не е риба или как когато не е Пини Гершон, Одет Каташ не е Гершон. Сложен каламбур от думи, идващ да каже само едно. Оригиналът не може да има копия. А когато ме можеш да имаш оригинала, търси друг вариант.

Голям вой пада в последните два дни за нещо, което се знаеше точно от 9 септември миналата година. На тази дата България изигра последния си мач на Европейското първенство по баскетбол в Полша. Загуби от Литва и напусна надпреварата след 3 поражения от три срещи. Късно вечерта на същия ден пред голяма група български журналисти Пини Гершон дипломатично, но доста ясно заяви, че оттук-нататък неговите ангажименти ще бъдат в Тел Авив, а не в София.

Разбира се израелският треньор, видял само добро у нас през последните две години, бе твърде възпитан и учтив, за да не каже директно сбогом. Остави си вратичка с желание да помага, но просто вариантът не сработи. Няма съмнение, че присъствието на легендарния треньор в българския баскетбол през последните две години носеше само позитиви, но всяка приказка си има и край.

През декември 2007 година приказката започна в Атина. В гръцката столица Гершон подписа символичен договор и застана начело на националния ни отбор. Към този момент той водеше местния гранд Олимпиакос, но не беше щастлив. Не беше, защото бе далеч от дома си. Далеч от отбора на сърцето си Макаби. Ръководството на отбора от Тел Авив, с който Гершон спечели три пъти шампионката титла на Европа и безброй отличия в Израел, бе изгонило специалиста месеци по-рано с грозен скандал и Гершон естествено бе силно обиден.

В Олимпиакос обаче претърпя пълен провал и се стигна до това привържениците на тима да го прогонват с канонада от предмети от залата на "Мира и дружбата" в Пирея. Така останал без отбор Гершон бе напълно отдаден на българския национален тим. За успеха му работеше със сърцето си, защото обича България. Намери дори и роднинска жилка с нашия народ, за да скрепи максимално любовта си към страната ни.

Но и България заобича Гершон и това не може да се отрече. Израелецът получи български паспорт. С много, ама мно-о-о-го късмет класира отбора ни за Европейското първенство. А там пълен провал, на моменти дори срам за всички нас. Междувременно изпадналият в криза отбор на Макаби се сети за своя спасител и Гершон заслужено получи щедър договор с гранда от Тел Авив, но и много, много ангажименти. И понеже, без да се лъжем, у нас няма нито пари, нито добри баскетболисти Пини Гершон взе единственото правилно решение. Всички сили за Макаби и малко мисли за България.

Ясно беше, че дори и да иска няма да може да работи с националния ни отбор. Предложи компромисен вариант, но силно компромисен - Одет Каташ. Той наистина е голям израелски баскетболист и напълно недоказан треньор само на 35 години. Та почти на толкова е и капитанът на тима ни Тодор Стойков. Така, че след като самият Гершон не иска да работи като старши треньор, а предложението му не отговаря на критериите на баскетболната федерация ясно е какво става. Раздяла. А дали някой не се опитва да я направи по-грозна отколкото е тя всъщност?

Сега обаче дупе да им е яко на ръководството на баскетфедерацията и лично на нейния президент Михаил Михов. Отказа предложения от Гершон Одет Каташ с мотива, че няма класа .Показа принципност и твърдост, но сега да видим какъв избор ще направи. Защото даде заявка, че разполага с подходящи варианти на доказани чужди специалисти. Да не стане така, че в крайна сметка реанимира някой позабравен нашенски герой, че тогава...