Независимо дали е част от клуба, дали обича или го мрази. Трусовете в отбора отекват навсякъде в обществото. През всичките си години на своето съществуване, съвсем нормално, Левски е имал своите трудни моменти, но винаги ги е преодолявал. Понякога се е нуждаел от повече време, понякога само една незначителна корекция е била достатъчна нещата отново са си дойдат на мястото. Но когато човек трудно може да намери вярното решение, ситуацията става сериозна. Когато сам се оплетеш в собствените си планове и погрешните ти действия стават все по-погрешни, изходът започва да се отдалечава. Когато Тодор Батков реши да започне с промените в клуба, моментът едва ли беше най-подходящ за това.
Наско Сираков и Станимир Стоилов бяха изгонени непосредствено преди дербито с ЦСКА. Двете основни фигури за успеха на тима в турнира за Купата на УЕФА и влизането в Шампионската лига бяха отстранени точно преди мача с вечния съперник. Независимо дали е трябвало това да се случи или не, те двамата заслужаваха този двубой. Поне заради огромния им принос към Левски. Но тези неща останаха неразбрани. Велислав Вуцов направи лятната подготовка на тима, селектира си футболисти и след провала срещу Бате Борисов бе уволнен. Емил Велев и Даниел Боримиров бяха следващите жертви. Излъгани в очакванията и обещанията. Грешните стъпки стават все повече.
Дойде и фиаското с трансфера на четиримата в Рубин. Със сигурност някой, някъде знае истината. Но това едва ли е успокояващо. В крайна сметка става въпрос за Левски. Каквото и да се е случило с този мним трансфер, ударът по името на клуба бе жесток. И едва ли ще отшуми скоро. Загубите продължават да се трупат, но промените ги няма. Кой е виновен? Има ли пилот в самолета? Защо се стигна до това положение. Предстоят мачове с Лацио, Ред Бул и Виляреал. Но повечето хора не говорят за това. Просто всеки обсъжда поредното поражение, говори за проблемите в клуба и се надява, че това, което се случва е просто един кошмарен сън.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google




















