Не беше отдавна времето, когато България беше в 3-та урна за жребия на Световните квалификации и отбори като Беларус се брояха за аутсайдери. Дали футболът в бившата съветска република се е развил толкова динамично, или българският е стигнал до дъното? Отговора даде мачът в Минск, загубен само с 0:1, благодарение на малшанса на съперника, който целеше гредите през няколко минути.
А преди 4 години България спечели с 2:0, отново в Минск, въпреки че и тогава отборът не се класира за голямо първенство. Но тогава го имаше Димитър Бербатов, който вкара и двата гола и въпреки многобройните критики, беше лидер на тима. Сега такъв няма.... Дори е трудно да бъде избран капитан на тима в отсъствието на Стилиян Петров и Мартин Петров.
Липсата на лидер едва ли е най-големия проблем на сегашното поколение в националния тим. Доста по-странна е липсата на мотивация на футболисти, които имат броени едва няколко мача в първия тим и приемат повиквателната като задължение, а не като гордост. Лотар Матеус каза, че е доволен само от един или двама играчи в Минск, но интересно, къде точно ги е забелязал на фона на безличната игра на целия състав.
Гледайки мач като този с Беларус, няма как да не се съгласим, че мястото на България е в 4-та урна за жребия и всяка надежда за Световно или Европейско първенство става илюзорна. А поражения в контролите срещу сборен тим на Корсика и Беларус и равенство с Естония, трябва да приемаме по-спокойни и дори резонно. Клубният ни футбол копира изцяло резултатите на националите и загубите от отбори като Спартак (Търнава) също не са вече сензация.
Сега предстои мач с Англия, който реално няма значение за класирането ни в групата, но може да покаже дали отборът има характер и бъдеще, в каквото силно вярва треньорът Лотар Матеус. И дали само мотивацията е големият проблем на футбола ни...
