В рамките на първите три издания на Лига Европа Атлетико (Мадрид) триумфира за втори път в турнира. Направи го по категоричен начин във финал, който се очакваше да бъде по–равностоен поне като резултат. Подобно на заключителния двубой през 2010 година в Хамбург, когато Диего Форлан се развихри срещу Фулъм, "дюшекчиите" отново имаха своя голям герой.
Радамел Фалкао буквално разпиля баските и продължи да блести в турнира, който може би вече му утесня. Неслучайно от Атлетико признаха веднага след края на мача, че трудно ще задържат колумбийския голмайстор, ако отборът не се класира наесен за Шампионската лига.
Дали пък успехът в Лига Европа не слага началото на нова ера за "дюшекчиите" под ръководството на Диего Симеоне, която ще ги направи сериозен опонент на Реал и Барса в Испания? Защото с играчи, като Фалкао, Лопес, Арда Туран, Диего и Куртоа това е напълно възможно.
На другия полюс бяха емоциите в лагера на клуба от Билбао, където разочарованието беше огромно. След 35 години баските отново имаха своя голям шанс за историческо постижение на международната сцена, който обаче пропуснаха подобно на финала с Ювентус през 1977 г.
Последният съдийски сигнал на стадиона в Букурещ отприщи невероятната мъка и сълзите по лицата на момчетата на Биелса. Играчи като Йоренте, Ерера и Муниаин осъзнаха колко близо бяха до големия успех, след като наглед сътвориха по–трудното с елиминирането на колосите Манчестър Юнайтед, Шалке и Спортинг.
В най-неподходящия момент обаче футболистите на Биелса може би и не си повярваха и допуснаха толкова много грешки, колкото не бяха правили общо в последните си няколко двубоя в турнира.
Големият победител обаче бяха феновете на Атлетик (Билбао), които въпреки тежкото поражение, накараха своите футболисти да се чувстват специални на арената в Букурещ. Близо 15-те хиляди в секторите, определени за привържениците на баските, показаха нагледно какво означава любов, гордост и уважение.
Малко са феновете, които толкова лесно ще преглътнат поражение с три гола, две греди и толкова слабо изигран мач и то на финал в евротурнирите, който чакаш тридесет и пет години. Но верните и силно влюбени в отбора си привърженици на Билбао подадоха ръка на играчите и им показаха, че не са сами в този момент.
Че загубеният финал няма да им отнеме невероятните мигове на екстаз от победата срещу Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд" или пък разгрома над Шалке на германска земя.
Когато обаче си създал и развил футболни перли като Фернандо Йоренте, ти знаеш какъв е истинският смисъл на успеха.
И в края е задължително да се отбележи организацията на домакините от Румъния. На пръв поглед на една ръка разстояние от нас или точно 60 километра от Дунав мост.
За тези българи обаче, които са посетили финала в Лига Европа, разликата е била наистина внушителна. Перфектна организация, отличната работа на полицията, която не допусна никакви инциденти и не на последно място рекламата, която превърна финала на Лига Европа в събитие номер 1 за годината.
Метростанциите в румънската столица носеха имената на всеки един от футболистите на двата отбора, а превозните средства на градския транспорт бяха украсени с емблемите на испанските финалисти.
А какво да кажем за огромното бижу "Национал Арена", което не отстъпва почти по нищо на най–модерните стадиона в Европа.
Феновете получават всичко, от което имат нужда, за да се почувстват истински привилигировани, че са дошли да наблюдават мач на живо.
А ние нека се задоволяваме с ново осветление или светлинно табло, с изкуствен терен за школата или пък нови седалки.
Затова и във футболно отношение изоставаме от румънците. Защото в северната ни съседка мислят глобално за проблемите, а ние продължаваме да се задоволяваме основно с обещания.
Тъжно е, че толкова близо до нас се радват на домакинство на финал в Лига Европа, а единстваната ни утеха е европейското първенство за юноши през 2015 година.
Разликата е огромна, нали?
Автор: Йордан Георгиев
