Новото всъщност са трите силни анонса на Стоичков към Борислав Михайлов: изтритият GSM-номер, поканата за директен диспут и заплахата за „достоен боец” като алтернатива на Конгреса. И това не е малко, когато става въпрос за бивши съотборници и доскоро единомишленици, разделени сега от виждането си за състоянието и бъдещето на българския футбол. Балансите на Камата избиха, той просто изпуши и не издържа на сивата размътена обстановка в изпълнената с наглеци българската футболна джунгла.
Стоичков – знаме, а не оръжие
Христо обаче е жител на планетата и не се знае дали утре ще осъмне в Мексико, Етрополе или Китай. Дали ще говори английски, китайски или трънски. И дали ще оправя руския, японския, арабския или африканския футбол. Наред с това, той от край време е леко непоследователен и меко казано несигурен в изявите си след като окачи обувките. Ето защо изключително силната му аура по-скоро би послужила като знаме, отколкото като оръжие в някаква тежка битка за спасяването на играта у нас.

Новият боец ще трябва да се справи не с един, а с цели 700 съперника. Толкова са клубовете, които ще определят на Конгреса с гласовете си и президента, и бъдещето на БГ-футбола. А когато се стигне до гласуване – „системата” е безотказна. Там няма сантименти, няма способности, заслуги, отговорност, качества, концепции, авторитет, потенциал. Там няма нищо друго, освен изгода. Изгода, изгода и пак изгода.
За това „системата” е измислена така. Без мандатност, без лимит във възрастта, без отговорност... В интерес на истината, българското подразделение на „системата” изобщо не се различава от всички подобни международни структури в спорта, където постове и облаги са доживотни. Всички, с изключение на една – МОК, където въведоха възрастов и мандатен лимит след скандала „Солт Лейк Сити” преди десетина години.
Страхът командва нашите пишман ербапи
Спомняте ли си един много показателен факт? През 2005 г., когато футболните хора у нас се събраха да махат Батето под натиска на МОК, те гласуваха в бъдеще президентът на БФС да има максимален лимит два мандата от по 4 години. Мотивите – да не се преяждало с власт и злоупотреби. По този единодушно приет тогава член, сега - на предстоящия Конгрес - Боби Михайлов трябваше да благодари на всички и да даде път на следващия.
Но... „системата” се усети и още на първия следващ Конгрес въпросният член бе скоростно и тихомълком премахнат от нашите пишман ербапи. Тези, които през 2005 г. вдигаха високо ръце „срещу” преяждането с власт, същите тези вдигнаха още по-високо ръце „за” преяждането през 2009 г... Ето как страхът блокира мисленето и те превръща в куха пионка. Притесненията да не би ръководената от вечния биг бос „система” да те смачка, да те лиши от подаяние (теб и отборчето ти) опорочават всеки избор в българския футбол. Мандатността е лек срещу този страх и поради това тя бързо-бързо бе премахната.
Тъй че, „достойният боец” да се готви за битка не с един, а със 700 съперника. Не с Боби Михайлов, а със „системата” и по-точно със страха, наложен от нея.
Автор: Тодор Шабански