Въпреки, че загуби от Челси, Барселона не изневери на стила си и на "Стамфорд Бридж". Дългото владеене на топката и многото подавания продължават да правят разликата между европейския клубен шампион и останалите тимове.
По тази причина разглеждам детайлно пасовете им. Но и тук има две подробности – освен, че са много, тези подавания са в огромната си част на близо и по земя. В първия полуфинал срещу Челси футболистите на Гуардиола владееха топката в 72 % от времето, почти три пъти повече от съперника. При броя на подаванията съотношението е още по-фрапиращо – общо за мача Барса 782 срещу Челси 194 или близо 4/1.
Нека разгледаме подробно тези 782 паса на каталунците. По дължина те се разпределят както следва:
къси (до 15 м) 759
средни (от 15 до 30 м) 16
дълги (над 30 м) 7
Статистиката показва, че само 23 паса не са били на близко разстояние, което се равнява на малко под 3 процента.
И още нещо. От всичките 782 подавания преброих само 22, които не бяха по земя. Това също прави незначителните 2.5 %. Случаите, когато Барселона си „позволява” да играе с висока топка са следните:
общо за мача пасове не по земя 22
от тях:
извеждащи съотборник в голова позиция 10
диагонални за обръщане фронта на атаката 7
центрирания 3
пасове 2
В статистиката не включвам изчистените при рискови ситуации нависоко и далеч топки от вратар и защитници. Ако забелязвате, само в два случая - което прави незначителните 0.3 % - играч на Барселона си е позволил да подаде пас не по земя.
И ако отсега е трудно да се каже дали каталунците ще стигнат за втори пореден път до финал, то никак не трудно да се прогнозира, че като променя футбола, стилът на Барса вероятно ще се превърне в модел за останалите през следващите няколко години. Разбира се, че Гуардиола не открива топлата вода с късите ниски пасове, но неговият тим е първият, който ги свежда да абсолютния възможен днес минимум.
Коментар на Тодор Шабански
