Казват, че когато работата стигне до шоколада, няма смисъл да се съпротивляваме. Не го прави и тя – нашата героиня.

Страстта ѝ към шоколада и един изненадващ подарък от любимия ѝ мъж я превръщат в мастер шоколатиер.

Снимка: Евгений Милов

Представяме ви Станимира Георгиева – жената, която помага на хората да намират своя път и го прави чрез… нещо толкова вкусно и неустоимо като шоколада.

Станимира е специален гост в епизод 22 на рубриката ни „Жените на България“. Нейното (и не само нейното) сладко изкушение бързо става инструмент за вдъхновяване и сплотяване на хората. Средство, чрез което се подкрепят социални и благотворителни каузи. В послание на доброто.

Само ако знаете какви геройски приключения се случват в шоколадовата къща!

Влизаме и усещаме магията на мястото, където се излива шоколад и се изработват изделия с любов, но и с мисия. Това, което отличава ателието на Станимира от много други, се крие в социалния елемент.

Ателието отваря през 2016 г., но Stanimira Chocolate House е бранд на социалното предприятие Eyes Open, което е с две основни направления на бизнеса.

Социалната ангажираност е в основата за създаване на условия за професионална интеграция и включване в икономиката на хора от уязвими групи. Целта е да им бъде дадена възможност за развитие, както и се случва с хората, които са работили за Станимира през годините.

„Ако искаме един бизнес да е устойчив, трябва да етичен, трябва да има принципи за социална отговорност. Всяка една бизнес организация трябва да разбере, че работата с различните хора не е риск“, споделя Станимира.

В думите ѝ има болка. Така е, защото все още се делим на нормални и „различни“. И все още в българското общество ни е ужасно трудно да бъдем толерантни и да се приемаме такива, каквито сме.

Шоколадът наистина може да променя човешки съдби. И ние виждаме това в усмивката на Цвети – едно прекрасно момиче, което работи в ателието и е открило неподозиран талант в себе си.

Преди няколко години Цвети се връща с три медала от Special Olympics в Дубай, където показва завидни умения по конна езда. Сега тя обучава новото попълнение в екипа на шоколадовата къща – млада актриса от Украйна, която има по-интересен и творчески поглед върху процеса на работа.

„Всеки се стреми към прогрес и по-добър живот и не може хората с определени дефицити да бъдат изолирани от нас. Те са със затруднения или имат някакъв дефицит, но той е само плюс в работата ни“, казва тя и в никакъв случай не крие, че не е лесно това, което прави като работодател, но е видяла и знае, и вярва, че тези хора могат да живеят и да се развиват пълноценно сред нас.

Снимка: Евгений Милов

Историята на Станимира започва с любов, която се преплита със силата на човешкия дух и мечтите.

Дълги години тя работи в сферата на човешките ресурси, ръководи екипи, развива таланти и мотивира хората да надскочат собствените си възможности. Познава бизнеса, но поставя човешките отношения над всичко останало в този живот.

Снимка: Евгений Милов

Шоколадът е първата голяма любов на Станимира. Преследва я през целия ѝ живот, докато не се появява втората ѝ любов – нейният съпруг. Той ѝ подарява шоколадов курс за професионалисти и така през 2014 г. тя се дипломира като майстор шоколатиер. По онова време е имала стабилна професия и не е допускала, че ще направи рязък завой по пътя си.

„Шоколадът се оказа голям егоист, трябваше да напусна работа и да се отдам изцяло на него“, убедена е днес в правилния избор, който е направила Станимира.

Снимка: Евгений Милов

Животът е странно нещо. Поредица от събития карат Станимира да търси смисъла на собствения си принос към обществото. Връща се към момент от 2012 г., когато отива на курс за социални предприемачи в Лондон, организиран от Фондация BCause.

Тогава няма представа що е то социално предприемачество, но разбира на какво още иска да се учи:

„Не исках да има предразсъдъци към хората, а да ги възприемаме като бяла дъска с потенциал, който може да не виждаме към момента.“

Идеята за шоколадовата фабрика идва по-късно, когато тя и съпругът ѝ решават да започнат собствен бизнес, който да включва социалния елемент. Тогава Станимира оставя в миналото успешната си корпоративна кариера и се посвещава с цялата си същност на… шоколада.

Днес тази специална дама не спира да мисли за бъдещето и да мечтае, но фокусът остава върху настоящето. Старае се да поддържа вярата си силна и жадува за онзи ден, в който хората от уязвими групи ще продават свободно и без притеснения шоколадовите изделия на фронт офис пред ателието.

„Работата с шоколада ми носи радост. Но той е просто средство“, категорична е тя.

Това социално предприятие е на 7 години и вече не изисква ежедневната ѝ грижа. Затова Станимира се е върнала към бизнеса, в който е била преди 25 години. Всеки ден обаче я води мисълта, че все още може да срещне хора, с които да споделят, да се учат взаимно и да израстват.

Все пак животът е като кутия с шоколадови бонбони – никога не знаеш какво ще ти се падне.