Понякога близките ѝ казват, че е твърде крайна във възгледите си светът да стане малко по-зелен. Някои от приятелите ѝ дори се притесняват да си поръчат напитката със сламка, но Рада Бонева не е от онези еко инфлуенсъри, които ще ви се скарат. Тя държи да бъде личен пример за хората около себе си, като се надява собствените ѝ усилия да вдъхновят другите да опазват околната среда малко повече. И като истинска жена няма да ви повиши тон, а като с перце ще ви измъкне от стереотипите и без да се усетите ще ви покаже другата страна на отговорността и ефектите от това да се научим да не вредим.

Личната ѝ трансформация започва от магазините за пазаруване на дрехи втора употреба, затова в днешният епизод на „Жените на България“ я срещаме именно на такова място. Никнеймът, който с времето започва да използва като създател на съдържание, блогър и подкастър -  Thrift Sheep, идва точно от популярния магазин за секъндхенд дрехи в САЩ Thrift Shop в комбинация в любимото ѝ животно – овцата (англ. – Sheep).

Всичко за нея започва през април 2017 г. с първоначалната идея да говори основно за секъндхенд мода и вещи, но междувременно започва да променя все по-осъзнато навиците си и да се интересува как може да живее в синхрон с природата и да промени навиците си към по-устойчиви, а днес вече е посланик на Европейския климатичен пакт и носител на редица награди за „Зелена личност“ в България.

Коя е столицата на дрехите втора употреба в България?

По думи на Рада България е един от секъндхенд центровете в Европа, заради близостта на страната ни до море и множеството налични пристанища. Варна пък, от своя страна, е секъндхенд центърът на страната ни.

 

„Тонове дрехи се внасят и хиляди хора работят в този сектор у нас. Всички хора са виждали контейнерите за рециклиране и повторна употреба на текстил. Сега вече се въвежда и рециклиране от нишка в нишка, което е доста революционно, защото обикновено дрехите са смеси и трудно се постига рециклиране. Това означава, че ако видим една дреха от рециклиран полиестер, това не значи, че е направена от друга полистерна дреха, а означва, че е е нправена от рециклирани бутилки“, казва Рада.  

По ръба

Втората употреба има своите неоспорими екологични предимства, но като всяко нещо и с нея трябва да бъдем внимателни да не се превърнем несъзнателно в свръхконсуматори. Както при намаленията, така и с дрехите на килограм, трябва да внимаваме с презапасяването и да си купуваме само неща, които наистина са ни нужни.

„Една дреха трябва да се носи минимум 30 пъти, за да си избие стойността“, казва Рада.

Тя казва, че голямата тайна в откриването на находки в този тип магазини е да се търсят естествени материи и дизайни и цветове, които отиват на останалите неща в гардероба ни.

„За да не изпадам в крайности, ходя в магазините за втора употреба, когато имам конкретна нужда от нещо. Например, търся си черно сако, но не бързам. Нищо не е на всяка цена и си давам един два месеца време то да ме открие. Пришпорвайки нещата, може да не ни излезе късмета. Понякога си казваме: „О, то може утре да го няма като дойда“. Не е като в другите нормални магазини“, казва тя.

Снимка: Евгений Милов

Жените и замърсяването

Според Рада по отношение на рециклирането и опазването, жените могат да влияят на мъжката част в семейството, защото по-често взимат решения каква козметика, какви препарати ще се използват, какви играчки ще има детето и как ще се пазарува.

„Когато бях в тези цехове за рециклиране, мъжката секция беше миниатюрна, в сравнение с женската. Тогава попитах и ми потвърдиха, че мъжете много повече си ценят и си носят нещата. Повечето мъже нямат нуждата да си попълват гардероба за всеки сезон. Те са щастливи, с това което разполагат и си го носят до краен предел, което ме замисли: „Дали това означава, че мъжете са по устойчиви? Може би!“.

Вижте коя е най-голямата трагедия в модната индустрия във ВИДЕОТО!