Фотографията дава свобода. Може би такава търси и Светла, която превръща страстта към изкуството и любителското снимане в професия. Доскоро фотографията е била нейна мечта, днес тя има собствено студио, в което създава приказни декори, но най-вече емоции и спомени.
Преди да се реши на тази стъпка, Светла Първанова е работила в продължение на години в IT сектора, което й е помагало да купува техника за любимото си занимание, а също и да обзаведе студиото си. Тя ни покани в него, за да видим какъв е нейният свят и как твори. Ние пък ви показваме частичка от магията в поредицата ни „Жените на България“.
Светла е завършила художествена гимназия и това оказва силно влияние върху пътя, по който върви към момента. Първата й работа е в сферата на търговията и услугите, след което посвещава години на технологиите, което обаче не успява да я откъсне от фотографията.
„До раждането на сина ми се занимавах любителски. Снимах най-вече него, но изведнъж хората около мен забелязаха таланта“, разказва Светла.
Това я кара да погледне по-професионално на хобито си, но изведнъж осъзнава, че работи на две места – в компанията и зад обектива.
„Трябваше да се откажа от нещо. Фотографията надделя“, казва тя.
Споделя, че е била психически готова за този ход и корпоративният свят не й липсва, тъй като още когато е работила в него, тя е търсила баланса и възможности да реализира мечтите си.
Днес Светла е щастлива, че е успяла и работата й носи удовлетворение. Тя обича да прави детска фотография и да запечатва семейни моменти, а онова, което я вдъхновява истински, е щастието, което предизвика с работата си. Самата тя не обича да бъде пред обектива и никога не би посегнала към фотоапарата, ако се наложи да отразява тежки събития, например.
„Не по-малко ме впечатляват и местата, на които снимам“, признава фотографката. Любимото й време от деня е залезът, а локацията, която би избрала за фотосесия, е онази, на която няма хора или коли.
„Обичам светлината, когато слънцето потъва зад хоризонта, но още повече обичам да се наслаждавам на този миг след като приключа работа. Затова си взимам и столче с мен, сядам сред природата и просто гледам“, смее се Светла.
Вдъхновението е навсякъде, казва тя, а добрият кадър е динамичният. Понякога той изисква много търпение и спокойствие. Това важи за детската фотография, но винаги е по-важно да има емоция в снимката, отколкото правилна композиция.
„Моят фокус е върху детското лице, но търся уникалност в снимката“, пояснява Светла. Търси и уюта за всеки кадър, прави сама и декорите си, които за децата изглеждат като от приказка, но емоцията у детето, радостта му – това е, което има значение и което прави една снимка несравнима.
