Нейният живот е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования, но и с върхове – онези личните, които е изкачила след всички изпитания. Тогава, когато е осъзнала, че всяко нещо се случва с причина и човек може да промени себе си. Трябва само да мисли и действа така, че да осъществява целите си.
Тя е посветила живота си на това да събира парченца от пъзела на собствената си същност.
Нейната страст е движението и нейната мисия е да предаде тази любов на хората. За нея времето и здравето са най-ценните ресурси, които имаме, а тялото ни е това, което ни помага да се чувстваме добре и да подхождаме с разбиране към всичко, което изпитваме.
Всеки ден я води мисълта, че не бива да се отказва, колкото и да е трудно и дори да има провали, защото стъпка по стъпка - правилният път е напред. За нея тренировките, които прави всеки, всъщност са репетиция за живота.
Представяме ви Инес Субашка – специален гост в Епизод 9 на дигиталната поредица „Жените на България“.
„Бих се представила като човек, който обожава движението. Винаги казвам, че то е моето изкуство и всичко тръгва от там. Това е нещо, което се опитвам да предам на хората“, казва Инес в началото на разговора ни.
Фитнес залата е нейният втори шанс за живот. Първият приключва, когато е едва на 18. Тогава Инес е сред най-брилянтните таланти в европейския женски баскетбол. Съдбата обаче има други планове за нея. След поредица тежки контузии, с тази кариера и с тази мечта, е свършено.
Светът на едно 18-годишно дете, за което играта е всичко, рухва.
Преди свирепата травма в рамото, Инес посвещава всяка свободна минута в тренировки. Ужасът настъпва, когато заминава да се състезава в Италия. Там идва и първата контузия, която я вади от строя за дълго. След като осъзнава, че прекарва повече време в рехабилитация отколкото на терена, решава да спре с баскетбола.
Решение, което опустошава душата й.
Появява се и чувството, че е изгубила себе си, че е изгубила своята идентичност. Изпада в дълбока депресия, защото не си е представяла какво друго може да прави освен да играе баскетбол.
„Когато стигнеш едно дъно, на което аз бях с хранителното разстройство, виждаш, че надолу няма накъде повече. Знаеш, че макар и да ти е тежко, ще тръгнеш нагоре“, казва Инес.
Днес баскетболът не й липсва, но до преди няколко години, Инес все още се бори със себе си. Трудно й е да бъде удовлетворена от новите си постижения. По-скоро изпитва съжаление, че не е професионалният спортист, който е искала да бъде. С времето обаче си дава сметка, че това, което прави сега, е по-значимо.
„С баскетбола щях да се чувствам добре, но нямаше да мога да помагам на толкова хора и да имам толкова смисъл в живота си, така че мисля, че на този етап го преодолях.“
Това, от което се ръководи Инес, е чувството да бъде добре, а двигател на усещането е дисциплината. Според нея, когато човек е спокоен, прави по-разумни и осъзнати избори. Много хора не вярват в себе си, но когато намерят вдъхновението и мотивацията и разберат, че процесът по трансформация не е толкова страшен и невъзможен, те просто продължават да следват целите си.
„Има различни хора. Като цяло, повечето искат да подобрят начина, по който изглеждат и по който се чувстват, някои го правят просто заради психическия аспект, да се разтоварят след тежкия работен ден. Има такива, които в процеса преоткриват себе си и физическия си потенциал и искат да видят докъде могат да стигнат, колко още могат, да се предизвикат физически.“
