Познавате я от екрана. Тя гостува в дома ни всеки ден преди обед. Тя е лице, което обичаме и глас, който се отличава. Тя е изключителен професионалист и сама казва за себе си, че е перфекционист, работохолик и дори инат, защото знае, че винаги може повече и по-добре.
В поредицата „Жените на България“ ви срещам с Деси Стоянова – такава, каквато не я познавате. Тя е тази, която задава въпроси и има хиляди интервюта в 25-годишната си практика като журналист, но този път е в ролята на разказвач…на своята история.
Помня момента, в който я видях за първи път в гримьорната на телевизията. Влезе замислена, но с фреш от портокал и усмивка. Бях чувала от колеги, че е много отдадена на работата си, но не предполагах, че тя се подготвя във всеки възможен момент.
Прави го задълбочено, обръща внимание на детайлите, но за колегите, които искаме да се развиваме в професията си, Деси е истинско вдъхновение. Такъв е първият спомен за нея, който се е запечатал ярко в съзнанието ми.
Деси на екрана, но и в живота
Разбира се, че е вълнуващ въпросът какъв човек е тя извън телевизионния екран. Деси прави силно впечатление с присъствието, знанията и с интелекта си. Това, че е перфекционист, със сигурност й е помогнало да бъде жената, която виждаме днес. С времето и с натрупването на житейски опит от различни ситуации тя започва да приема себе си и да се чувства по-спокойна.
„Перфекционистът има склонност към самокритика, с която прекалява понякога. И когато се провали или нещо не се е получило по най-добрия начин, той се терзае отвътре. Всяко падане и изправяне обаче, всяка грешка – те ни учат“, казва Деси.
Пътят към журналистиката
Без конкретен и ясен план за живота си и на принципа на изключването – по този начин Деси стига до желанието да следва журналистика. Страстта към писането и четенето, но и волята й да се противопостави на родителите си, които са я насърчавали да учи право, надделяват при избора й на специалност и професия.
„Представях си, че ще имам възможност да разказвам истории, защото дълбоко вярвам, че нашата работа се учи на терен. Теорията е важна, но трябва да я прилагаш и изживяваш, за да се изградиш като професионалист“, споделя Деси.
Истинският път в журналистиката за нея настъпва още във втори курс във Факултета по журналистика и масова комуникация, когато започва да работи. Първият й терен е вестник „Сега“, където колегите й се превръщат в безкрайно ценни учители.
„Важно и дори ключово е да бъдеш закърмен в изповядване на истинските журналистически ценности“, категорична е Деси.
От пресата към телевизията
След като работи в печатното издание в продължение на 4 години, тя получава покана от bTV. Не се съгласява, но след втория опит, който прави медията, тя решава да скочи в телевизионното дълбоко.
„Това беше огромен стрес за мен и перфекциониста в мен, както и за не толкова уверения човек, който бях по онова време“, споделя Деси, която обаче успява да се впише много добре в новата среда.
Предизвикателството „Преди обед“
Рязък завой, с който е изненадала всички, включително и себе си – това е отговорът, който дава Деси на въпроса как става част от семейството на любимия телевизионен формат. Всъщност, след пет години работа като репортер в новините, тя сменя медията, но и ресора и започва работа в лайфстайл списание.
Не след дълго идва и предложението да се присъедини към екипа на „Преди обед“, където започва като редактор, а впоследствие става и лице на предаването. Деси изминава доста дълъг път, но както казва тя, всяка спирка е била ключова.
„Поглеждам назад и ми се струва, че всичко това е като пъзел, който съм наредила и ето картината…“, споделя водещата.
И не крие, че като човек, който е склонен да поставя повечето неща под съмнение, не си е представяла дори, че предаването ще натрупа толкова богата история в телевизионния ефир.
„Не съм имала очаквания, но съм щастлива, че приех предизвикателството, което бях отхвърлила в началото, защото с него започва един прекрасен период от живота ми“, категорична е Деси.
