Тази седмица Лондон и Париж се споразумяха за първи път да координират ядрените си арсенали в защита на Европейския континент.
В същото време Украйна преживя най-масираните руски въздушни удари от началото на войната. Наложи се Полша да вдигне свои и съюзнически изтребители заради атакувани населени места близо до нейната граница.
Ситуацията отново постави във фокуса на вниманието сигурността на въздушното пространство на Стария континент. След началото на войната в Украйна, Европа се опитва да коригира пропуските си.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Едно от възможните решения е инициативата „Европейски небесен щит“. В нея вече участват 23 държави, които са членки и на Евросъюза, и на НАТО. Включиха се дори неутралните Швейцария и Австрия. Част от инициативата е и България.
Целта е укрепване на Интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО.
IRIS-T SL е сред най-модерните зенитно-ракетни системи за противовъздушна отбрана. На практика създава 360-градусов щит срещу вражески самолети, хеликоптери, крилати и балистични ракети и дронове.
Тя е част от оборудването на германската армия, както и на още 20 държави. Скоро ще е част и от българската отбрана.
Преди дни в Хага държавите членки на НАТО решиха да увеличат разходите си за отбрана на 3,5% от БВП, както и да отделят допълнителни 1,5% за инвестиции във военната инфраструктура.
„Войната в Украйна всеки ден ни напомня какво означава война, която отново се води в Европа, и най-вече какво означава тя за цивилното население. И разбира се, всички страни на Стария континент, но и извън него, си задават въпроса: какви способности трябва да притежава една съвременна армия, една боеспособна сила. На него всяка държава трябва да си отговори сама, въз основа на собствен анализ на заплахите. Ние в Германия, например, искаме значително да подобрим въздушната си отбрана и инвестираме с приоритет в този сектор“, казва Себастиан Ербе, военно аташе на ФРГ за България, Румъния и Молдова.
След началото на войната в Украйна Германия предложи инициативата „Европейски небесен щит“. България и Румъния – държави от източния фланг на НАТО, са сред първите, които се включиха.
„Искаме да постигнем по-добри способности в Европа в сферата на противовъздушната отбрана като част от засилването на европейския стълб в НАТО. Целта е в бъдеще да имаме по-малко типове и разновидности на системи в Европа, което да позволи чрез съвместни обществени поръчки да се стигне до съвместна употреба, съвместна поддръжка и ремонт на тези системи, съвместно обучение и чрез тези обединени усилия да се постигнат така наречените икономии от мащаба, тоест да се договарят по-изгодни цени от индустрията.
Германия предлага на партньорите възможността да използват съществуващ договор, който Бундесверът има с различни доставчици и компании. А това трябва да доведе до засилване на способностите в различни области – говорим за различни нива на прехващане, т.е. противовъздушна отбрана на къса, средна и дълга дистанция“, допълва Ербе.
Като част от Европейския небесен щит България ще засили отбраната си със системата IRIS, която може да прехваща дронове и ракети на средно разстояние до около 40-50 км.
„Единственият начин да се осигури мирът, е като се развият отбранителни умения и възможности, които да се справят с всяка заплаха. Преди всичко имаме нужда да увеличим значително инвестициите в нашата отбранителна индустрия. Трябва да преодолеем фрагментарната европейска военна наука и индустрия. Трябва да насърчим и да развием широкообхватно европейско сътрудничество, за да се покрият критичните пропуски“, обяви наскоро българският президент Румен Радев.
Преди дни в София се срещна бизнесът в отбранителната индустрия на двете държави.
„Българската индустрия има потенциал в технологиите на бъдещето, независимо дали става дума за дронове, или други подобни. В тази област българските технологии могат да намерят още по-широко приложение. Български и германски фирми вече работят в тясно сътрудничество и искаме да надградим това и да направим българската индустрия по-силна – не само като присъствие в германската отбранителната индустрия, но и като надежден партньор в други сектори“, казва Соня Миклай, главен управител на ГБИТК.
Опитът на българските фирми в софтуерните разработки и start-up компании привлича интереса на германската военна индустрия.
„Идентифицирахме редица потенциални проекти в областта на безпилотните летателни апарати, производството на дронове и някои възможности, свързани с електронната война, които България има. Много сме заинтересовани да донесем нашите възможности в България и да интегрираме български технологии в нашите продукти за европейския пазар“, обясни Александър Боянич, представител на европейска аерокосмическа и отбранителна компания.
За засилване на европейската отбрана Брюксел създаде плана „Превъоръжи Европа“ и ще кредитира държавите членки с около 150 млрд. евро.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
