Близо 1,8 милиона жители на Крим днес избират дали полуостровът да остане автономна република в Украйна или да се присъедини към Русия. Историческият референдум е определян от Москва като кулминацията на отдавнашните аспирации на населението да се присъедини към Русия, докато западните правителства и международните организации го осъждат като незаконен и нечестен.
Очаква се между 80 и 90 на сто от гласоподавателите да са „за” обединяване с Русия. Етническите руснаци в Крим, които са около 60% от населението, ще подкрепят плана, срещу който са етническите украинци и татарите. Най-силно се противопоставят кримските татари - мюсюлманска етническа общност, която съставлява около 12% от жителите на автономията. Татарите са били депортирани в Централна Азия от Сталин и им бе позволено да се върнат по родните си места едва в началото на 90-те години. Оттогава те силно подкрепят Киев. Лидерите им призоваха към бойкот на референдума.
Резултатите от референдума ще бъдат обявени на 17 март, съобщава ИТАР-ТАСС. Очаква се в Крим да пристигнат повече от 135 наблюдатели от 23 страни. Допитването ще се отразява от над 2500 журналисти от цял свят. Избирателният ден ще продължи от 8 до 20 ч.
Премиерът на Крим Сергей Аксьонов беше един от първите жители на полуострова, които гласуваха. Председателят на Върховния съвет на републиката Владимир Константинов също даде своя глас. Пред журналисти той заяви, че е гласувал за добро и щастливо бъдеще на Крим.
В навечерието на референдума руската армия предприе нов провокативен акт на агресия, като окупира газоразпределителна станция и село на украинска територия в близост до Кримския полуостров, което предизвика министерството на външните работи на Украйна да осъди „военната инвазия на Русия”. Инцидентът бележи първата пряка конфронтация между украинските и руските военни извън Крим.
120 руски войници все още държат под свой контрол обекта и са отхвърлили украинските искания да напуснат. Няма възникнала стрелба, но украинската армия е мобилизирана в покрайнините на град Геническ.