Всяка един от неговите текстове е като рай за бруталната шизофрения, рай за качествения комерсиален театър и рай за сюжетите, които идват не от изключителното напрягане на мозъка, а от живота около нас, където всичко е много просто, гениално просто, много смешно...

След Владимир Пенев (2015) и Стилиян Петров (2008), Петър Петров-Перо прави режисьорския си дебют в Yalta Art Room с един от най-поставяните текстове на един от най-поставяните у нас чужди автори – „Дакота“ на Жорди Галсеран.

Версията на Перо (2023) сякаш е най-близо до намерението на автора, който съвсем немногозначително казва, че иска да се порови в нечий помътнен разсъдък, в глава с разбъркани мисли, когато историята спонтанно си налучква логиката – особена и непонятна логика, като тази на безумците...

Заслугата е и на Веселин Петров, чиито актьорски мозък работи в перфектна „денивелация“, заедно с не по-малко талантливите Майа Тинкова, Боян Петров и Нено Койнарски. Провокация, динамика – точно като в гонка само, че актьорска, и то на една (не)провокативно малка сцена, чиито уют предполага изнасянето на перфектния моноспектакъл, но не и на представление с четирима млади таланти, режисирани от свой набор.

Петър Петров-Перо е достатъчно интересен като актьор, с достатъчно откачен поглед и подвеждаща, презираща плътта харизматичност. При него всичко е остро – умът, излъчването, ударът, който нанася с играта си. Като режисьор похватите му могат да приемат същите прилагателни, че дори и повече. Защото тук плодовете на фантазията му могат да бъдат наблюдавани от разстояние. А това провокира свръхангажираност и свръхотговорност.

Затова и версията на Перо звучи най-галсерановски, като съживяващ изстрел. Като опит за убийство, чиято цел е да ни събуди... Когато смъртта ни отваря очите. Когато раздялата съживява за нов етап, а подлостта ни прави още по-...човечни. Защото това е „Дакота“ – рай на заекващи човеци, отекващите им мечти и несекващите им желания, в които вярата е водещата сила – дори, когато си изфирясал като стара дамаджана... 

Музиката в „Дакота“ е Добромир Кисьов, а сценографията е на Никола Колев. Преводът е на Нева Мичева.

Освен с „Дакота“, Жорди Галсеран е познат у нас с „Фицрой“, чиято световна премиера бе през 2021 г. в Малък градски театър „Зад канала“ (режисьор – Явор Гърдев), както и с „Бурунданга“, „Без задръжки“, „Методът Грьонхолм“, „Карнавал“, „Канкун“, „Верига от думи“, „Кредитът“, „Разговори с мама“, „Сърф“.

„Искрено се надявам, редовното поставяне на моите пиеси в България да не е увредило твърде сериозно морала на младежите във вашата чудесна страна – нали в тях е заложено бляскавото бъдеще, което ви очаква“, казва с усмивка Галсеран по повод премиерата на „Дакота“ през 2015 г.