За първи път той попада в полезрението на меломаните през 2011 г., когато печели международния конкурс за пиано „Ференц Лист“ в Будапеща. Тогава е 20-годишен, а един от критиците го определя като „ярък, експанзивен, също така – деликатно тих, но и вълнуващ“.
Александър Улман е роден в Лондон. Учи в „Пърсел скул”, след това завършва престижния институт „Къртис“ във Филаделфия и докторантура в Кралския музикален колеж, в Лондон. Гастролира с успех в Европа, Канада, Корея, САЩ, Мексико.
Софийската публика има възможност да го чуе на живо два пъти в рамките на две години. На 28 октомври 2021 г. в зала „България“ той изпълни Четвъртия концерт за пиано на Бетховен под диригентството на легендарния маестро Денис Ръсел Дейвис и Софийската филхармония.
Според запознати до няколко години Александър Улман ще бъде сред най-търсените пианисти в света. Заради дълбочината и финеса на интерпретиране, виртуозната техника на свирене, отношението към всяка една творба, завършения подход в работата с оркестъра, желанието да се развива и експериментира.
Александър Улман – в един почти изцяло светски разговор за нещата от живота, за Лондон и приликите със София, за настоящите и бившите хора, за всекидневието на един лондончанин в Норвегия и, разбира се – за професията, за албума с музика от руски балети и работата му у нас с маестро Денис Ръсел Дейвис.
През пролетта на 2019 г. излезе първият Ви албум за Rubicon Classics – с балетна музика от Чайковски, Прокофиев и Стравински. Това означава ли, че имате слабост към славянската музика?
- Както казахте, това преди всичко е балетна музика. Идеята беше да събера на едно място и да представя богатството на руския балет. Няма никаква по-особена и по-дълбока причина.
Моето най-голямо желание беше да запиша „Петрушка“ и „Жар птица“ на Стравински. След това се наложи да прибавя и още произведения, и така се спрях на „Пепеляшка“ от Прокофиев и „Лешникотрошачката“ от Чайковски.
Критиката пише за Вас: „Той подхожда към партитурата с огромна яснота и визия, и я оживява, сякаш композиторът гледа през рамото му”. Кои композитори най-често надничат през рамото Ви?
- Мисля, че абсолютно всички. Това се случва винаги, когато свиря тяхната музика. Рахманинов не поглежда през рамото ми докато изпълнявам едно конкретно нещо, но... (Започва да се смее – бел. а.). Не знам... Това е начин да прецениш какви принципи трябва да имаш като интерпретатор.
А кой друг наднича през рамото Ви в живота?
- Всички. Опитвам се да не допускам никого, но не съм от тези психотични типове, на които не им пука какво мислят другите хора за тях. За съжаление. Не мога да блокирам всичко (Смее се – бел. а.).
За първи път ли работите с диригента Денис Ръсел Дейвис?
- Да. Буквално, след като слязох от самолета, се озовах в залата за репетиции. Имах един час и половина с него, в който той седна до мен и минахме през цялата програма.
Прекрасно е да срещнеш диригент, който има желание да прекара това време със солиста. За него просто е много важно какво ще се случи в крайна сметка, на сцената, на самия концерт. За мен това беше голяма изненада.
Това не е ли обичайно за един диригент?
- (Замисля се – бел. а.) Зависи. Най-често се случва следното нещо. Пристигаш в залата, има едно бързо минаване на партитурите, бърза репетиция и концерт.
А сега ние минахме през целия Четвърти концерт за пиано на Бетховен, с най-големи подробности. И това беше повече от добре.
Какво бихте казали на човек, който никога не е бил в Лондон?
- Да не ходи там!
Защооо?
- Заради Борис Джонсън, заради брекзит и, за капак, там стана още по-ужасно заради коронавируса. Не препоръчвам Лондон на никого! (Смее се – бел. а.).
Останал съм с впечатление, че харесвате Лондон...
- Обичам Лондон. Шегувах се. Аз съм луд, не трябваше да казвам това.
(Смее се – бел. а.).
Това е моят роден град и аз го обичам, и го усещам като такъв. Но от известно време не съм там. Вече живея в Норвегия. Моята приятелка е от там. Тя е балерина. Беше с мен в България при предишното ми гостуване тук.
Да се върнем към Лондон. Имате ли любимо място там?
- Много харесвам Хампстед в северен Лондон, и въобще тази част на града като цяло.
Как се озова един англичанин в София?
- Не ми се иска да разказвам тази история (Смее се – бел. а.). Нека просто да кажем, че зе първи път се озовах тук през миналата година. (Продължава да се смее – бел. .а.). Имах приятелка тук (Продължава да се смее – бел. а.).
Значи, сте имал или все още имате любими места и в София?
- Трудно ми е да кажа нещо конкретно. Но тук има много приятни, артистични местенца, които просто откриваш, докато се разхождаш из улиците в центъра на града. Точно затова харесвам София.
И всичко това ми напомня чудесните, алтернативни места в Лондон, преди те да станат безумно скъпи.
Как изглежда всекидневието Ви без пиано и без музика?
- Съвсем нормално. Нямам никакво хоби. Но започнах да правя йога по време на локдауна. Имах нужда от някакво медитативно освобождаване...
Неспокоен човек ли сте?
- Съвсем мъничко. Така мисля. Да... Ресторанти, барове, културни прояви, срещи с приятели. Всичко това ме отпуска (Смее се – бел. а.).
