Бежанци, морален разпад, изолация, самота и ... една изпаднала в кома любов. В този микс на несъществуваща социална среда живеят хора – глухи и слепи, но иначе праволинейни. Такива ли сме и ние, когато трябва да подадем ръка на някого? Такива ли трябва да бъдем, когато всичко зависи от нас? И защо прикриваме същността си от самите нас – дори, когато е безсмислено и безопасно?
Отговори дава добре заредената с алкохол и спиритизъм „Стая за гости“ в театър „Възраждане“. Сред истини, които витаят, но само във въздуха, една странна, на пръв поглед, двойка изживява експеримент, предизвикан от внезапно появил се катализатор. Той е от плът и кръв, казва се Самир и успява да обърне в неочаквани посоки не само собствения си живот, но и сдуханото битие на две отчуждени души, изгубили абсолютно всичко помежду си. Но най-вече – усещането за дом, деца и семейност – до степен, в която са просто двама бивши: Той – пощальонът, и Тя – сервитьорката...
Спектакълът е режисьорски дебют на Зафир Раджаб. За актьора от Народния театър това е курсова работа. Преводът е на Владко Мурдаров. Сценографията и костюмите са на Елис Вели. Музиката е на Ян Руменин.
Раджаб е изпълнил своята „Стая за гости“ с безупречно подбран екип. Хипохондрик, меланхолик и симпатяга, Свежен Младенов в ролята на Густл Кнап, прави не просто поредния си добър образ. Запомня се с това, че успява да бъде смешен и смислен, и провокиращ, и цветен, и да представи по блестящ начин метаморфозите, през които минава героят му. Някои от репликите на бившия пощальон носят атмосферата от обичаните роли на големия български актьор Георги Русев.
Херта Заманика, изиграна от Жана Рашева, е душата на тази стая и абсолютно попадение в образа на жена, минаваща през синтетиката в чувствата, изкуствения свят и бездната на живеенето. Нейните състояния предизвикват и смях, и сълзи. И една тежа въздишка – когато тази непризната в шоубизнеса звезда остава разбрана единство от собственоръчно създадения около себе си плюшен свят. В опита си да направи „падналия от небето“ Самир част от тази „реалност“, тя разбира, че светът не прости гори от доста време, но е и безвъзвратно амортизиран.
Боян Фераджиев, в ролята на Самир, е студент на Иван Добчев, и играе в новата версия на неговия сфуматовски „Апокриф“. В „Стая за гости“ той е обречен на мълчание и почти постоянно присъствие на сцената – трудна задача, с която се справя. Както и прясно отличената с „Аскер“ за изгряваща звезда Виттория Николова. Тя пък се появява само в края на представлението – като сестра Юдит, като контраст на всичко случващо се до този момент и като поантата на един очаквано неочакван край.
За автора
Петер Турини е роден е през 1944 г. в Каринтия, Австрия, . Още на младини Турини влиза във връзка с представители на виенския авангардизъм. От 1971 г. е писател на свободна практика. Става известен с първата си театрална творба „Лов на плъхове“ и сценария на телевизионната серия „Алпийска легенда“. Автор е на много пиеси, филмови сценарии, издава стихосбирки, пише публицистични текстове и есета.
Преведен е на над 30 езика, а пиесите му се играят на всички големи световни сцени. Някои от тях са излъчвани и като радиопиеси или са заснети като телевизионни филми. През 2008 г. получава наградата „Вюрт“ за европейска литература и златния пръстен на Йохан Нестрой. През 2005 г. Турини е избран за член-кореспондент на Германската академия за език и литература в Дармщат. От 2010 г. е почетен доктор на Клагенфуртския университет.
