Колко откачен може да е светът на жената и колко нормални могат да бъдат мъжете? Отговорите дава киберпънк кабарето „Портокалова кожа“. Тук жените скандират „Портокалова кожа“, вместо „Оставка!“ – като бунт срещу мъжа, който изневерява, който доминира в офиса или просто се опитва да подреди света според своите мъжки разбирания.
Спектакълът в театър „Възраждане“ е на Петър Денчев – режисьор, който в творческата си биография няма слабо представление. „Портокалова кожа“ не прави изключение – с цялостното усещане за зелено, свежо, младо, различно и истинско.
В медицината портокалова кожа може да е съвсем безобидно заболяване на съединителната тъкан, но и симптом за нещо много сериозно. В тази посока са асоциациите и на самия текст. Негов автор е съвременната сръбска драматуржка Мая Пелевич, която се поставя за първи път у нас.
В прочита на Денчев витае духа и на Фреди, и на Лайза, и на целия шик от една романтична диско епоха. В нея е простено да не правиш разлика между лъжа и обич. Затова и всевъзможните комбинации от тези две думи са вдъхновяващо начало на поредицата от женски истории, разказани от жени. Петдесет години по-късно, те говорят за йога, пластична хирургия, целулит, стрий, акне, черни точки, хемороиди и медитация.
Големият минус на това представление е, че много неща се случват за кратко време – както е в живота на жената. Тя никога не може да бъде стереотип, въпреки всички стереотипи, на които се подчинява през целия си живот.
„Портокалова кожа“ е спектакъл за привидната лекота на битието и тежестта на привидно лекия ум. За линията дом – семейство – мъж – деца и екстрите – куче, барбекю, яхта... Но дали за това мечтае всяка жена? Това е спектакъл за илюзиите, за консумацията като цел в живота, за границите на реалността, за заблудите, нагласите, очакванията. И когато дори не можеш да кажеш „За миг съм щастлива“...
„Портокалова кожа“ може да се възприема и като театрален витамин. Но не като този на Мая Пелевич – от зелени чушки, магданоз и киви, а опит за подхранването на вярата в един по-добър и по-идеален свят. Но в него винаги ще има жени с портокалова кожа.
Пиесата на Пелевич е преведена от Русанка Ляпова. Сценичната редакция и постановката са на Петър Денчев. Сценографията и костюмите са на Петър Митев, музиката – на Христо Намлиев, хореографията – на Надежда Дичева. Участват Боян Младенов, Виттория Николова, Йордан Ръсин, Лили Шомова и Надя Керанова.
