На 1 март всяка година отбелязваме Баба Марта. За здраве и за радост се окичваме с бяло-червени мартеници.
Белият и червеният цвят – традиционни за мартениците, носят символиката на огъня, чистотата и плодородието. За да бъде автентична мартеницата, то червеният и белият конец трябва задължително да са усукани.
Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот.
Обичаят не е само български, а съществува под някаква форма и в други балкански страни.
Самият Орфей кичел лирата си с мартеница. Според древните вярвания тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.
Старите българи вярвали, че в природата съществува зла сила, наричана "лошотия", която се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазват от "лошотията", най-вече от болести и уроки.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник на свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Честит празник на всички именици!
