Богиня, Шер или вещица, или просто една българка, наречена баба Илийца. Различна, епична, светеща с кърваво червена сигнална лампичка, неизменно провокативна и винаги смислена. Очаквано изумителна, Снежина Петрова навлиза в света на Вазов и, заедно със словото му, нагазва със страст, но и с разум, във водите на неговата „Една българка“.
След Медея на Античния театър в Пловдив, актрисата прескача „няколко“ века, за да се разположи удобно в един друг амфитеатър, в образа на една друга жена, уж доста по-напред в развитието на историята, но всъщност... От Медея до баба Илийца няма скок, има само сравнение, което неизбежно изниква в жаждата за театрални събития, сред самотата на никнещите като гъби псевдо-пандемичнно-обосновани моноспекли.
Снежина Петрова разказва, показва, коментира, припомня, сравнява, иронизира, възпява, припява, анализира – историята, фактите, героите, теоретиците, системата... За час и пет минути успява не просто да накара публиката да се върне към Патриарха на българската литература, но и да го достигне, прозре и оцени отново.
В привидния ритъм на нещата от живота, който всъщност е извън ритъм, „Една българка“ е цялостен проект, който се опитва да наложи нов ритъм, друга посока на мислене и очевидното желание на своите създатели – да бъдат разбрани правилно. Защото, както казва „баба Илийца“ 121 години по-късно – „нищо няма да му стане на Вазов“, ако бъде погледнат от непознат ъгъл. Ако бъде интубиран с доза смисленост от ново поколение.
В този спектакъл има думи на ръба – между съвременната просвета и липсата на просветление в нея, между историята и литературата, между „българската нощ и руския ден“, между несъстоялия се съзнателен разговор за национално самосъзнание и идентичност, и всекидневното медийно бърборене по темата, между този и онзи свят...
Свързана с Бог – такава е баба Илийца, такава е и нейната актриса. Тази връзка, а не цензът, има най-голям смисъл, когато посягаш на светини.
След „Квартет“ и „Медея“, „Една българка“ е третото голямо доказателство, че не сцената излиза хищник и властелин на големите пространства. И гласът ѝ – говорещ или пеещ, стенещ, виещ, дразнещ, смеещ се, рапиращ, шокиращ, и осанката ѝ – като сянка или безподобна плът, и хипнотизиращата магия на очите й, и енергията в движението на ръцете ѝ, и безспорният й талант – поставят Снежина Петрова в друго, още по-космическо измерение и на едно още по-високо стъпало в театъра. А кулминацията би трябвало да предстои...
Екипът на „Една българка“ в театър „Азарян“
Режисьор – Десислава Шпатова
Сценарий и режисура – Десислава Шпатова и Снежина Петрова
Композитор – Асен Аврамов
Адаптация на разказа „Една българка“ в свободен ритмизиран стих с традиционни мотиви – Петя Хайнрих
Консултанти – проф. Михаил Неделчев и Биляна Курташева
Видео и аудио постпродукция – Rinkoff
