Ако лимоните можеха да говорят, сигурно биха обвинили човешкия род за излишъка от въображение, което поставя цитрусите в нетипична за тях среда, функции и послания. И подобно обвинение би звучало твърде леко, ако основанието за това е спектакълът „Лимонизъм x акционизъм“.
Акеми Такея е една много симпатична японка, живее в Австрия, но на сцената вирее в среда от 72 „злощастни“ лимона. Те са едновременно нейното вдъхновение, оръжие, средство и съюзник. Те са нейният цвят – красив и светъл като слънцето, нейният вкус – горчив, остър и стипчив, но и нейният смисъл – пречистващ и полезен. Любопитното е, че за създаването на представленията си Такея използва размисли от дневниците си, сънища и есета.
Началото на лимонизма
„От малка обичам лимоните“, споделя тя. Веднага уточнява, че в японските супермаркети тези плодове са много скъпи и не може да си обясни защо един лимон струва повече от едно евро. Затова, когато пристига в Европа, тя е удивена от ниската им цена. „Започнах редовно да си купувам по много лимони, с които си декорирах кухнята. Разбира се, те не бяха само за украса, приготвях си сок, което е много важно за моето здраве и кондиция“, продължава разказа си Такея.
Идеята да използва лимони в своята работа идва много по-късно, когато ѝ поръчват да отправи своето предизвикателство към разбиранията на виенските акционисти. Така се появява „Лимонизъм x акционизъм“.
Култ към лимона
„Аз съм лимон. Аз правя нещо различно. Това е моята борба, казва Акеми Такея. Аз съм японка и съм успяла да оцелявам навсякъде, и това е много важно за моята творческа кариера. Аз съм японка и не мога да изхвърля тази част от моя живот. Много добре знам какво правя на сцената и как се отразява всяко мое движение на публиката“.
А всяко нейно движение е мини експлозив. Публиката е лишена от способността да осмисля по време на този едночасов двубой между две концепции – акционизъм и „лимонизъм“. По-интересното е, че двубоят е представен от един човек. Затова лимонът служи не само като метафора, но и като инструмент, като другата страна, която всъщност си самият ти – човекът/артистът на ръба на два свята.
Погледът отстрани
„Лимонизъм x акционизъм“ е възможност да се сблъскаш с голата истина, овкусена обилно с лимонов сок, но и с безброй асоциации и теми.
Хората умеят да нараняват, но защо се самонараняват. Расизмът болест ли е и дали се лекува. Защо голотата остава най-сигурното оръжие за социален протест. Колко лимона трябва да изяде човек, за узрее за някои неща в живота си. Кой е най-прекият път към истината. Кога можеш да се подхлъзнеш в собствения си гняв. И винаги ли в затворения кръг има пролуки. И, в крайна смепка, не е ли време да сменим понятието черна овца с черен лимон...
Страхът
Акеми Такея се показва за първи път пред публика пред четвърт век – в родната и може би не много отворена за експерименти в изкуството Япония. Признава, че тогава трепери от страх, но днес живее в „друго измерение“ и това чувство е отдавна забравено.
Нейните пърформънси са доказателство за възходящия полет на един артист от Изток към Запад, и финото преформатиране на личността, за да може не просто да се адаптира, но и да е лидер в острова, на който е успяла да се установи.
Виенски акционизъм
Едно от най-емблематичните движения в Австрия, просъществува от 1960 до 1971 г. Оказва влияние върху международното развитие на авангарда и разширява границите на понятието. Бори се с консервативните ценности в живота и в изкуството. Противопоставя се на традиционните жанрове на живописта, скулптурата и графиката.
Акциите на акционистите, фокусирани върху сексуалността и насилието, разчупват табута в опита да постигнат по-истинско физическо и психическо преживяване на реалността. Освен пърформанси, методи на изразяване са филмите и фотографията. Основни представители са художниците Гюнтер Брус, Ото Мюл, Херман Нитч и Рудолф Шварцкоглер. Тяхното творчество беше представено в Софийската градска галерия през лятото на 2019 г.
За нея
Акеми Такея е родена в Япония, но живее във Виена от 1991 г. Автор е на много танцови, видео и пърформанс проекти. Като хореограф и изпълнител работи с артисти, занимаващи се с танц, театър, филм и видео, фотографи и музиканти. Разработва собствен метод, който нарича FEELER(s) – (re & in) formation of the body. Определя се като хореограф и изпълнител, населяващ пространството между културите.
