Зимата е към своя край, но все още не е свършила, особено в планините и определено не е късно да ви представим едно от новите мании, която постепенно започва да завладява света.

Приспособлението, за което говорим се нарича еърборд (airboard). Най-общо и лаишки казано представлява надуваема въздушна възглавница с две дръжки, върху която човек ляга и се спуска с главата напред .

За рождена година на еърборда се смята 2001-ва, когато швейцарецът Джо Щайнер го представя на обществеността, като разбира се преди това е патентовал съоръжението с официална марка.

Оттогава еърборда започва да пробива пътя си в екстремните среди и да добива популярност, която съвсем естествено бързо е усвоена отвъд Океана, а вече и в Нова Зеландия и Япония.

За да практикувате еърборд просто ви е необходим склон, от който да се пуснете. С развитието на това начинание вече има и обособени специални трасета.

Голямото предимство е, че човек много лесно може да се научи да кара еърборд, а освен това е и много лек. Стандартната "възглавница" тежи около три килограма в ненадуто състояние и може да се побере в малка раница.

КЪДЕ МОЖЕ ДА КАРАТЕ:

За съжаление не е препоръчително еърборда да се кара по пистите за ски и сноуборд, тъй като скоростта, ускорението и спирането с него са различни и може да се превърнете в сериозна заплаха, както за себе си, така и за тези около вас. В няколко от неголемите зимни курорти в Швейцария, Австрия, САЩ и Канада са изградени специални трасета за еърборд. В Граунбюнден (Швейцария) и Бранднертал (Австрия) пък се предлагат специални турове, при които можете да отидете до даден склон, на който се упражнява само еърборд. Всъщност в близост до Цюрих и може би най-известния курорт в САЩ Аспен също има възможност за упражняването на този нов спорт, както и навсякъде, където има изградени писти за шейни. В България еърбордът още не е развит и специални трасета естествено няма, така че може би просто трябва да се опита по склоновете, които не са толкова опасни.

Еърбордът може да се кара, както по утъпкани трасета, така и върху по-дълбок сняг, тъй като тялото на приспособлението позволява да биват абсорбирани неравностите.

КАК:

Управлението изобщо не е трудно. За да се спре е необходимо тялото да бъде извъртяно на 90 градуса. Опитът показва, че са необходими от 30 минути до 1 час, за да бъдат усвоени основните техники.

ЕКИПИРОВКАТА:

Еърбордовете биват три основни типа: Classic – който е с тяло с обем от 130 литра – универсален; Freeride – който е с тяло от 180 литра и е препоръчителен за извън пистата; третият е детски вариант Wet-Kit с тяло от 50 литра.

Каската е задължителна, останалото е стандартна екипировка за зимна планина – добро водонепропускливо облекло и добри обувки.

За съжаление въпреки нагледната си достъпност еърбордът не е толкова евтин, в България цената му е от 680 до 790 лева.

От състезателно естество еърборда се разделя на четири дисциплини – бордъркрос, даунхил, rat race (с участието на множество състезатели, спускащи се едновременно) и спийдрейс.

В заключение само ще кажем, че спускането с еърборд често може да надвише 100 км/ч, а рекордът за най-висока скорост е 147 км/ч.

ВИДЕО: