Соня и Александър Пусен са необикновени хора, които се радват на обикновени неща. Френското семейство изуми света, след като обиколи Африка пеша. Пътуването отнело на симпатичната двойка 3,5 години. Двамата изминали 14 000 километра и се запознали с 1200 семейства на континента. Именно това пътешествие сякаш е преобърнало представите им за ценностите и за същността на човека. В Африка двамата са дали и началото на един нов живот...
Екип на sport.btv.bg се потопи в магията на Африка чрез разказа на Соня и Александър.
Как се роди идеята да обиколите Африка пеша?
Алекс: Решихме да отидем там, защото репутацията на Африка е много лоша. Никой не иска да ходи там, защото е опасно, има болести, войни. Хората се страхуват от Африка. И ние искахме да отидем точно там, за да покажем Африка на хората от един друг, нов, по-приветлив поглед. Това беше идеята ни. Но и ние имахме своите съмнения. Мислехме, че има възможност и да се окаже ужасно пътуване. Но всъщност в продължение на три години и половина, ние изживяхме едни прекрасни мигове на щастие. Единственият компромис беше да приемем да живеем бедно и в несигурност, но резултатът беше, че всеки ден срещахме семейство, прекрасни хора, които ни показаха другото лице на Африка.
Соня: А освен това преди това бяхме обиколили целия свят и си казахме: "Сега къде да отидем? Защо не в Африка?".
Алекс: Идеята за люлката на цивилизацията също изигра роля. Хората са се появили именно в Африка. Всички палеоантрополози намират фосили и доказателства за това. В научно отношение искахме да размислим за човешката същност, да видим континента, на който са се появили хората.
Какъв спорт практикувате, защото за да изминеш 14 000 км, е нужна доста добра физическа подготовка?
Соня: Всъщност никакъв спорт. Човекът е създаден, за да ходи. Ние сме "ходещи" хора.
Алекс: Спортуваме много, но нищо конкретно. Нямахме предварителна подготовка.
Коя е страната, която най-много ви впечатли на континента и защо?
Соня: Всички страни много ни впечатлиха, по различни причини. Южна Африка, където бе първата ни спирка, е уникална страна. ЮАР ни създаде впечатлението, че сме си у дома, но с малки нотки на истинската Африка. Страната е много красива, с голямо разнообразие от пейзажи. Много опасна страна, малко като Бразилия, където могат да те убият за нищо.
Имахте ли инциденти по време на пътуването?
Соня: Не, имахме много добри ангели-пазители.
Алекс: За щастие нямахме проблеми. Аз бих искал да допълня предишния въпрос. Танзания е прекрасна страна, в средата на Африка е Килиманджаро. Качихме се до върха на планината. Танзанийските хора бяха много спокойни.
Соня: И мъдри. В Африка често има етнически проблеми, войни. Но според нас, танзанийците са щастливи хора. Има 157 различни племена, които никога не са воювали помежду си. Има прекрасни племена с много интересни и красиви традиции. Шест месеца живяхме в Танзания.
Какво носехте в раниците си, когато тръгвахте?
Соня: Прекрасен въпрос! На практика почти нищо нямаше в раниците ни. Имахме много малки раници, в които нямаше никакви дрехи. Аз имах една риза и една пола, които бяха на мен. Два чифта обувки и два броя бельо.
Алекс: Мисля, че това е тайната на нашето пътуване. Беше ни леко, защото нямахме багаж.
Соня: Раницата ни тежеше по-малко от 6 килограма, включително водата!
Алекс: Три години с шест килограма багаж!
Соня: И в този багаж бяха фотографските ни принадлежности. Ние заснехме филм за френската телевизия. Имахме прекрасна камера, но много малка. Носехме касети и ленти с нас, и затова за нас самите нямаше какво да вземем като вещи. И имайте предвид, че в тези 6 килограма, бяха една уникално лека палатка и спален чувал!
Алекс: А за готвене имахме един малък метален съд. Не използвахме газ, палехме огън и така готвехме. Човек е щастлив, когато няма излишни неща около себе си.
Соня: А и така можехме да тръгнем на секундата, в случай на опасност. В Африка човек трябва да се адаптира, да се научи да слуша, да гледа, да бъде внимателен. Пълно е с диви животни. Разхождахме се в най-големия природен парк в света, сред диви животни. Между ЮАР и Мозамбик. Придружи ни човек, който ни обясни как да различаваме стъпките на лъва, носорозите, другите животни. Има разлика между следите от бели и черни носорози. Белите са по-кротки, но черните са много опасни. По време на пътуването в Африка попадахме на огромни животни доста често. Снимахме два бели носорога, които спяха на слънце. Алекс правеше видеозапис, а аз снимах. И те бяха на около три метра от нас. Както си лежаха, изведнъж ни усетиха, събудиха се и ни нападнаха. Успяхме да избягаме, викайки. Аз паднах зад едно дърво и си счупих ребро.
Алекс: Да! Но е по-добре, отколкото да ни бяха убили!
Бихте ли ни разказали любимата си случка в това тригодишно пътешествие?
Соня: Имаме много хубави спомени! Но това, което ни впечатли най-много, бяха хората. Природата е уникална, пейзажите, животните! Но хората са прекрасни. Срещнахме се с нашите африкански братя и сестри. Затова решихме да пътуваме бедно, скромно, без багаж. Имахме малко средства, бяхме много дискретни, с малката камера. Пристигахме при хората след много ходене, уморени, мръсни и потни. Пиехме водата, която те пият, ядяхме това, което те готвят. Приемаха ни като едни от тях. Спяхме в техните къщи. Имаме много приятели от Африка – истински приятели, а не познати във Фейсбук.
Алекс: Срещнахме се с 1200 африкански семейства! Може би най-красивата история беше срещата ни с една африканка, която продава нещо като банички. Приготвя ги на земята. Само местните купуват оттам, никой друг. И ние отидохме със Соня, гладни. Изядохме няколко от нещата, които тя приготвяше. Тя имаше бебе, което беше с увреждане. И го държеше на гърба си. Соня предложи да го вземе, докато тя готви. Тази жена беше изумена!
Соня: Да, аз взех бебето и си играх с него. Оказа се, че в Африка никой не пипа чужди деца с увреждания, защото се смята, че това носи лош късмет. Суеверни са. И накрая, когато искахме да платим, жената не пожела. Каза, че сме нейни гости.
Алекс: Аз все пак й дадох пари, а тя се обиди и си тръгна. Стана ни много тъжно, че сме я засегнали заради парите. И точно когато си тръгвахме, чухме някой да тича и да вика след нас. Оказа се тя. Беше купила банани с парите, които й бях оставил, и ни ги подари за изпът. Беше много трогателна история! Срещнахме тази жена в Танзания. Мисля, че тя е олицетворение на всички африканки, нещо като събирателен образ.
Соня: Африканците са много щедри, прекрасни хора! Жените са много смели и силни, защото животът е много тежък за тях.
Смятате ли да обиколите пеша и някой друг континент?
Соня: През август заминаваме за Мадагаскар. Този път отиваме с двете ни деца. Момченцето ни се казва Елис, а момиченцето – Филае.
Алекс: Тя всъщност е зачената в Африка и носи гръцко име, което означава "Обичаната". В Египет има огромен храм, който се казва Филае.
Соня: Аз изминах 1800 километра бременна, в продължение на три месеца.
Имате ли увлечение към екстремните спортове, защото това е един вид екстремно преживяване?
Соня: Алекс - да!
Алекс: Всъщност, практикувал съм всякакви екстремни спортове, парашутизъм, парапланеризъм, бънджи, сърф, каквото се сетиш! Има възраст за всичко, сега не практикувам толкова екстремни спортове. Сега се гмуркам. Карам и ски екстремно, но не както преди. По-спокоен съм.
Соня: Докато живеехме в Париж, където няма планини, нощно време се изкачвахме по сградите – качвали сме се на всички исторически сгради и паметници.
Алекс: 38 пъти сме се качвали на Айфеловата кула през нощта с катерене. 40 пъти сме се катерили върху "Нотр Дам".
Соня: Той ми предложи брак на върха на "Нотр Дам".
Не е ли забранено?
Алекс: Разбира се!
Соня: Ние обичаме да нарушаваме правилата, без да прекаляваме. Вчера видяхме прекрасната катедрала "Александър Невски" и много искахме да се качим през нощта, но не го направхме.
Има ли граници за човешките възможности?
Соня: Няма! Граници няма и за човешката доброта. Ние идваме от Франция, където хората живеят добре, но непрекъснато се оплакват. В Африка хората живеят с надежда, въпреки всичките си проблеми. Там са бедни, но усмихнати и с надежда.
Какво очаквате от фестивала Adventure and Extreme Expo 2012?
Алекс: Да отвори българската публика към света на приключенията. Трябва да пътувате повече. Хората трябва сами да създават спомените си, да живеят.
Какво бихте искали да кажете на хората, които искат да тръгнат по вашите стъпки?
Алекс: Следвайте мечтите си! Ако имате идеи, реализирайте ги! Само така ще сте щастливи.
Соня: Ние пътувахме много бедно, за една година похарчихме 1000 евро! Не е скъпо да пътуваш. Хората често казват: Е, вие имате пари, затова пътувате. Не, не е вярно. За да пътуваш, трябва да имаш желание, добра цел и да рискуваш.
Алекс: Трябва да вложиш сърцето си в пътуването.
Соня: Ние не ходихме по хотели, не плащахме за транспорт, защото вървяхме пеша.
Алекс: Никога никакви сувенири не купувахме. Не плащахме туристически билети, нито бакшиши, нищо. Затова няма нужда от пари. Не трябва да се страхувате.
Последната книга, която описва приключенията на Александър Пусен, е озаглавена "Да прекосиш Хималаите" и вече е на пазара. (Виж снимката горе вляво)
