След парламентарните избори ни чака ново Народно събрание, нова властова конфигурация… и все същите стари екологични проблеми. Предстоят ни поредни четири години на надежди, обещания, експертни мнения, законопроекти и, в крайна сметка, действия „на пожар“ по отношение на околната среда.
През последните месеци станахме свидетели на поредица от екологични кризи като замърсяването на река Искър с битови отпадъци, бетонираните дървета край „Хемус”, оттичането на отпадни води във Варненското езеро, а мръсният въздух в градовете, нелегалните сметища и безогледната сеч останаха актуални теми.
Всичко това се случваше по време на глобална пандемия, на фона на неумолими глобални климатични промени, но и по време на мащабна промяна в отношението към „зелените“ проблеми в Европейския съюз.
Защо всички партии вкарват екологията в предизборните си програми, но рядко реализират обещанията си? Какво е направено у нас до момента за т.нар Зелена сделка и дали е вярно, че обществото е чувствително за неизпълнените обещания по други теми, но не държи толкова сметка на политиците за предизвикателствата пред екологичното равновесие? Кои са големите екологични предизвикателства през следващите 4 г.?
Конкретните проблеми
„Много наши съграждани живеят във воден режим дълги месеци в годината и това се случва както в малки села, така и в големи градове като Перник. До голяма степен това е най-голямото предизвикателство, пред което ще бъдем изправени в близките десетилетия. Проблемът е много свързан с начина, по който произвеждаме енергия, защото българската енергийна система е изключително зависима от водата за процесите на производство. Според данни на НСИ над 70% от водата, която се използва в България отива само за нуждите на охлаждането в енергетиката“, обяснява координаторът на кампанията „Климат и енергетика” в „Грийнпийс" - България Десислава Микова.
Според нея най-спешно трябва да се справим със зависимостта от въглищната индустрия.
„От години говорим за диверсификация на системата и възможност на гражданите сами да произвеждат енергията си от възобновяеми източници. За момента у нас няма дългосрочна визия за енергиен преход, който да се извърши поетапно и справедливо, така че всички засегнати страни, най-вече хората, които са заети в този сектор, да имат алтернатива на тази заетост“, добавя Микова.
Според изпълнителния директор на Световния фонд за дивата природа (WWF) за България Веселина Кавръкова над 80% от речното ни богатство е модифицирано т.е. по него е изграждана някаква инфраструктура. Осъзнато или не, това злодеяние срещу природата се завърта в кръговрата ѝ и стига до застрашаване на дивите животни, растения и човека, подчертава тя.
Проучвания на WWF доказват, че у нас около 30% от дърводобива у годишно е незаконен и това не се променя в продължение на последните 10-15 години.
Кой е отговорен – политиците или гражданите?
И управляващи, и управлявани имат отношение към екологичните проблеми. Държавната администрация и местната власт имат задължението да прилагат българското законодателство и да наказват нарушителите, а обществеността пък трябва да познава законите и да не ги нарушава. Така е по принцип, но в България сме свикнали всичко това да бъде предимно добро пожелание.
Според Веселина Кавръкова през последните години сме свидетели на системно недостатъчно прилагане на законодателството, при което рядко се стига до успешни наказателни дела в областта на околната среда.
„За съжаление, това създава един много нисък стандарт и усещане, че държавността и регулацията липсва. Съответно е разбираемо защо има склонност към повече нарушаване”, обяснява тя и добавя, че все пак законодателството ни не е лошо и е сравнително обхватно и подходящо за нуждите си, но трябва да се прилага системно.
По думите на Десислава Микова при опитите да се решат мащабни екологични проблеми се хвърлят много големи усилия за убеждаване на хората за техния личен принос и той наистина е изключително важен, но в същото време големи корпоративни замърсители продължават, например, да произвеждат продукти от нерециклируема пластмаса, които потъват в дебрите на родната природа.
„Докато това продължава е доста лицемерно правителствата да отправят призиви към гражданите за това, че те с техния личен принос трябва да се справят с такава мащабна трудност”, категорична е тя.
Според Микова наистина съществува проблем в това, че хора изхвърлят огромни количества отпадъци на нерегламентирани места и че е необходим контрол и глоби за такъв тип престъпления, но голяма част от същия този проблем има нужда от системно решение: „Ако хората имаха на разположение машина, в която да си върнат бутилката, биха го направили”.
Зелената сделка – стълб за развитие или стремглаво спускане по склона
Зелената сделка е набор от политики, предложени от ЕК, които трябва да направят Европа климатично неутрална до 2050 г. Планът е да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50%, сравнено с нивата от 1990 г., да се въведат нови закони за кръгова икономика, намаляване на потреблението на сградите, биоразнообразието, земеделието и иновациите. Амбициозни цели за един по-добър и по-чист живот, но възможно ли е да се случат?
Проектът започна да се обсъжда в края на 2019 г. и началото на 2020 г., когато бе застигнат от COVID кризата и сякаш остана на заден план, защото правителствата в ЕС трябваше да измислят как да съхранят човешките животи и да съживят икономиките си от ударите на „невидимия враг“, който още не е напуснал домовете ни.
„Голямото желание на Съюза е двата процеса да се свържат – т.е начинът, по който възстановим икономиките си, да е в линията и да следва принципите на Зелената сделка. Нещата ще станат малко по-бавно, но съм убедена че ще се случат”, смята изпълнителният директор на WWF България.
Според нея пандемията от COVID-19 е пряко свързана с увреждането на природата, което води до катастрофални събития от този характер и именно Зелената сделка може попречи на бъдещото им случване. „С навлизането в последните останали диви места и среща с видове животни, които не познаваме, незаконната търговия с тях вади патогенни, които се прехвърлят в човешкия организъм“, добавя Кавръкова.
Според координатора на „Грийнпийс” Зелената сделка е голяма финансова възможност за България, от която страната ни се нуждае, за да осъществи големите реформи, които са изостанали през годините.
„Страната ни е изправена пред големи предизвикателства и за съжаление през февруари 2020 г. с парламентарно мнозинство бе взето решение да се финансира отново изключително задлъжнялата държавна централа ТЕЦ „Марица-Изток 2” със следното изречение в решението: „Независимо какво ще каже ЕК по този въпрос”. В момента икономическото състояние на централата не е подобрено, това показва, че, когато се вземат подобни решения, те нямат дългосрочна перспектива”, категорична е Микова.
Партийни програми, партийни обещания, партийни илюзии
Би трябвало темата за опазването на околната среда да присъства в изгледите за хармонично бъдеще на всяка политическа сила, но дали това е така?
„Не всички партии включват екологията в предизборните си програми, а тези които го правят – повечето нямат достатъчно много и задълбочено разработени мерки или яснота какво се предлага и приема като ангажимент“, казва Кавръкова.
Според Микова пък разковничето се крие в това с какъв хоризонт се пишат програмите: „Екологичната криза е един от онези проблеми, за които, ако направиш нещо, има голяма вероятност плодовете да бъдат обрани от някой друг, защото може би няма да се случат в рамките на този един мандат. Опазването на околната среда трябва да е общ приоритет, а не да зависи от партиен цвят и принадлежност“.
Какво трябва да се промени в най-кратки срокове?
Според Кавръкова у нас не се отделя необходимият капацитет на държавната администрация. Няма достатъчно хора и заради това те нямат нито времето, нито средствата да се развиват професионално.
„Нещата трябва да се променят в две посоки. От една страна много по-силна държавна администрация с и много по-добре заплатени експерти, тъй като заплащането в момента е недостойно, а от друга – ние, като граждани, трябва да си търсим правата постоянно”, добавя тя.
По думите на Микова през следващите 4 г. трябва да се борим за енергийна трансформация и енергийни граждани, които освен потребители, едновременно да бъдат и производители на енергия, както и създаване на енергийни общности, преход към устойчиви източници на енергия, диверсификация на енергийната система и край на въглищната зависимост до 2030 г.
На фона на всичко това, данните от последното проучване на „Евробарометър” у нас показват, че над 80% от българите отчитат проблема със замърсяването на околната среда и промените в климата и го поставят с висок приоритет.
-
Светът 2 мин.Климатичните промени: Основен фокус на Общото събрание на ООН -
Любопитно 4 мин.Боян, който се изправи срещу 2 млн. тона пластмаса в океана -
Светът 2 мин.Експерти предупреждават: 1,3 млрд. тона пластмаса ще попаднат в природата до 2040 г. -
Тази сутрин 2 мин.Бетонираната гора: До 2000 лв. може да е глобата за строителната фирма
-
Светът 2 мин.Климатичните промени: Основен фокус на Общото събрание на ООН -
Любопитно 4 мин.Боян, който се изправи срещу 2 млн. тона пластмаса в океана -
Светът 2 мин.Експерти предупреждават: 1,3 млрд. тона пластмаса ще попаднат в природата до 2040 г. -
Тази сутрин 2 мин.Бетонираната гора: До 2000 лв. може да е глобата за строителната фирма
