Светът е вперил поглед в изследователите, които търсят лекарство срещу COVID-19. Провеждат се стотици клинични изпитвания, за да се намери отговор на въпроса – с какво да лекуваме болестта. Американският президент Доналд  Тръмп скандализира света с идея за "инжектиране на дезинфектант", която в последствие обясни, че била сарказъм, а не сериозно предложение. Защо откриването на лечение не става с едно "щракване на пръсти", а е сериозен, продължителен и свръх регулиран процес – разказва Мария Ванкова.

В момента хиляди пациенти по целия свят участват в стотици клинични изпитвания на лекарства и ваксини в опит да се намери оръжие срещу COVID - 19. Работи се денонощно на няколко континента, за да се съберат по-бързо солидни доказателства, че някоя от терапиите бори вируса.

Създаването на молекула и превръщането й в лекарство, с което реално да се лекуват пациенти отнема години, дори десетилетие. В момент на пандемия обаче светът няма време да чака толкова дълго.

Затова се изпитват лекарства, които вече са проучвани за други заболявания. За тях вече са събрани данни за безопасността им при хора, което позволява да се прескочат някои от иначе задължителните фази в изпитването.

"Много хубаво го каза, директорът на най-голямата компания: Ние няма да оставим нито един камък не преобърнат, т.е. всичко, което имаме в нашия арсенал, което има потенциални очаквания да помага и да работи при COVID-19, ние ще го изследваме", заяви доц. Борислав Борисов, председател на Българска асоциацията по клинични проучвания.

"Това е единственият шанс, иначе, ако трябва да се мине през целия път на изпитване предклиничен и клиничен - това не може да се случи толкова бързо", добави д-р Желязко Арабаджиев, началник на отделението по Медицинска онкология в болница "Токуда".

Така срещу COVID-19 в момента се изпитват различни антивирусни препарати, ревматологични, имунологични.

Проверява се и ефектът на хлорокина и ходроксихлорокина, както и на няколко ваксини.

"Две ваксинационни големи проучвани се извършват с БЦЖ ваксината, там ще бъдат включени около 5000 пациента в Австралия и в Холандия. За съжаление ваксинационно проучване отнема изключително много време, тъй като се работи с голям брой участници, за да се постигне статистическа значимост", каза доц. Борислав Борисов.

"Освен антивирусните препарати и ваксините, се работи и в посока изолиране на антитела на базата на пациенти, преболедували заболяването, които антитела да бъдат мултиплицирани и използвани в борбата с COVID–19", добави Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.

Клиничните изпитвания се провеждат в контролирана среда и дават отговор на въпроса дали ползите от една терапия са повече от вредите и, само ако са повече - терапията се пуска за масова употреба.

"Едно е лекари при постоянно наблюдение да приложат продукт, за който има надежди , че помага, но има и някакъв риск, да го приложат в болнична среда, където могат да реагират и да се справят с опасността, която да произтече от някаква странична реакция, друго е ние вкъщи на базата на някакъв тип информация, която сме прочели в интернет да поемем риска и да приемем лекарствен продукт, който не е доказан. Това може да донесе повече вреди отколкото ползи, за съжаление", каза още Деян Денев.

"Например, за хининовите препарати, за които става дума от няколко месеца, имат кардиотоксичност, т.е. могат да повлияят върху някои функции на сърцето – това се проследява от кардиолог със съответните методи, ето защо не би трябвало да има самолечение, самоназначение и самоприложение", обясни д-р Желязко Арабаджиев.

Резултатите от изпитванията са публични. Вече са известни такива, при които не е постигнат желания резултат срещу COVID-19. Кога ще бъде намерен продуктът е въпрос, на който никой няма категоричен отговор. Надеждите са до няколко месеца да се съберат солидни данни за лекарство, през следващата година - и за ваксина.