Познавате онази гледка през прозореца. Навън вали сняг, който е покрил със своята пелена всичко. В този момент имате усещането за особена тишина. Гледката и прекрасна, особено когато зад гърба ви бумти печка и се носи миризма на изгорели дърва. Това е времето, в което има едни мъже и жени, които трябва да покажат това, което могат, и това са планинските спасители.

Да си планински спасител не е професия, въпреки че се изискват отлични умения и веднъж тръгнал по този път, е за цял живот. Никой от тези хора няма не се оплаква и не те занимава с битовите си проблеми. За да тръгнеш по този път се изисква особено отношение, което стъпва на любовта към планината. Към този природен простор, който не само е красив, но и огромно предизвикателство, което, колкото и да е се опитват хората да покорят, винаги си остава непобедена.

Дори хора като Райнхолд Местнер, покорил всички 14 осемхилядници и автор на 63 книги, остава в историята, а върховете, които е покорил, стоят все така величествено и очакват следващите смелчаци. Достатъчна ли е само смелост и силен дух? Естествено, че не. Изисква се подготовка и много трезва преценка. За жалост много хора не разбират това. Затова още миналия век се поставя началото на нашата Планинска спасителна служба (ПСС). Оттогава до днес тя и хората, работещи в нея, се борят за всеки човешки живот, изпаднал в беда в планината.

Бързи инструкции, проверка на екипировката и след силен възглас спасителите поемат към планината. Пред очите ти те изчезват в бялата пелена. След около 4 часа гледката е вълнуваща - от гората излизат хора с лица, по които е замръзнал сняг. Виждаш усмивки и очи, които излъчват решимост. Тази решимост, която ги кара да бъдат това, което са. Истински хора на място, което обича точно такива.