Войната в Украйна и бежанското ѝ измерение се превърнаха във важна политическа тема в страната ни през 2022 г. Конфликтът между Москва и Киев стана ябълката на раздора за политическите сили.
Военната помощ
В парламента депутатите сблъскваха позициите си. Часове наред след избухването на войната в Украйна народните ни представители не можеха да приемат декларация за случващото се там.
Осъдихме действията на Русия, но декларацията доведе до напрежение в управляващата коалиция, заради БСП и се наложи тогавашния премиер Кирил Петков да потуши скандала.
Напрежение и заради кадрите как на един от най-големите транспортни самолети в света, собственост на Украйна, кацнал на български летища се товарят извънгабаритни пратки. Тогавашният министър на икономиката Корнелия Нинова отрече да пращаме военна помощ за Украйна през Полша.
Войната в Украйна коства и един министерски пост - на военния министър Стефан Янев заради позицията му за Украйна.
След поредни предсрочни избори и Кирил Петков, и Стефан Янев вече са депутати, първият от „Продължаваме промяната“, а вторият от създадената от него партия „Български възход“. И двете политически сили гласуваха „за“ изпращането на военна помощ за Украйна. Решението как София да подпомогне Киев сблъска различни позиции и в 47, и в 48-ия парламент.
Решението доведе до протестни действия на БСП в залата и на „Възраждане“ пред парламента. Заради позицията си военната помощ Явор Божанков беше изключен от парламентарната група на БСП.
Народното събрание обаче задължи правителството и в края на годината служебният кабинет обяви как България ще помогне на Украйна. Военно-техническата помощ, която България дава на Украйна е с гриф „Поверително“.
Въпреки че конкретните параметри остават засекретени, ето какво е публично известно.
България се ангажира да предостави на Украйна хуманитарна, финансова и военно-техническа помощ. По първото перо от началото на руската инвазия досега страната ни е помогнала на Украйна с 448 милиона лева.
София дава безвъзмездно на Киев и въоръжение, техника и боеприпаси, както и принос към тренировъчната мисия на Европейски съюз EUMAM.
Предвижда се участие на до 50 български военнослужещи за обучение на украински войници на територията на държави членки или у нас.
Петима български военни ще бъдат командировани в различни звена за военно командване в Европа.
Предлага се и всяка година до 60 бойни санитари от украинските въоръжени сили да се подготвят на наша територия.
Бежанската вълна
Още в първите дни на войната, хора от цялата страна отвориха домовете си да приютят бягащи от бомбите. Доброволци събираха помощи и организираха транспорт до границата. Църквата в Несебър подслони майки с деца и бебета.
Преждевременно, за бежанците отвориха врати и десетки хотели по Черноморието. Търсещите временна закрила у нас чакаха с дни по опашки да получат хуманитарен статут, но въпреки това с демонстрации благодаряха за протегната ръка.
Напрежение обаче предизвика и решението на държавата да прекрати Програмата за подпомагане на украинските бежанци и хората да бъдат пренасочени към държавни бази във вътрешността на страната.
След като подготви влакови композиции, буферни центрове с фургони и военни палатки за разселването, правителството удължи програмата и даде възможност на бежанците да останат по хотели, но срещу по-малка парична помощ.