Отправихме призив към работодателите да задържат и да намалят цените на своята продукция и услуги, увеличавайки заплатите на хората.
Това е нашето усилие, което трябва да направим за приема на България в Еврозоната и Шенген, които са приоритет №1 за следващата година на България. Това каза в студиото на bTV Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
По думите му компенсацията за ел. енергия е справедлива и през следващата година това ще доведе до намаляване в абсолютен размер на цената на електроенергията.
„Предложенията за определяне на минималната работна заплата, като 50% от средната бяха вдъхновени от новоприетата европейска директива, където един от показателите, които трябва да се вземат в предвид, няма изричен текст, че така трябва да бъде това съотношение, но едно от съотношенията е брутна минимална работна заплата към брутна средна. Това е текст на директивата“, каза Велев.
По думите му съотношение от 50% е много високо и ако не се прави правилно – брутна към брутна, то става 55 – 56%.
„Което всъщност ощетява хората със средна квалификация за сметка на хората с ниска или без всякаква квалификация, особено в тези икономически дейности, където средната заплата е горе-долу такава, каквато сега се правят опити да се определи минимална заплата“, допълни Васил Велев.
Според него правилният механизъм е да се отчитат множество показатели и съотношения, а не да се вземе едно.
„Това, което кабинетът ще утвърди, по всяка вероятност в първия работен ден след празниците 780 лв. минимална работна заплата, това е един ръст от 20% на годишна база при инфлация по-ниска от 20% и при ръст на средната заплата или ръст на разходите за труд от 16%, който е най-висок в целия Европейски съюз“, заяви Васил Велев.
Според икономиста на КНСБ Любослав Костов ръстът на минималната работна заплата на 780 лв. както се предлага, към този, който е в момента – 710 лв., е около 10% - 9,9%, не 20%.
„Директивата ще бъде обект на дискусия между социалните партньори в рамките на различните работни групи и там има един куп индикатори. Тя е и за насърчаване на колективните договори, така че трябва да се вземе предвид и издръжката на живота, да се мери адекватност на тази минимална заплата. Ние в момента не транспонираме директивата. Това, което искахме цяла есен, е хората да бъдат компенсирани за загубата на покупателна способност, отчитайки комулативната инфлация, която е над 17%. След което направихме стъпка встрани и казахме – нека не бъде комулативна, а средногодишната инфлация. И в крайна сметка се получава така, че нито едната, нито другата е компенсирана“, каза Любослав Костов от КНСБ.
Според него приходите нарастват доста повече, отколкото се е очаквало.
„И пак ще има една по-строга фискална консолидация и ако погледнете ръстът на данък печалба – той нараства. Очевидно бизнесът печели доста повече от нормалната си печалба и може да си позволи такъв ръст на минималната заплата“, допълни икономистът.
