Строителството на Карадере ще започне през септември тази година – такава убеденост изрази представителят на инвеститора Скот Пъркинс, член на борда на директорите на „Мадара Юръп” АД. В предаването „Тази сутрин” по bTV той заяви намерение проектът за курортно селище в местността да започне да се реализира по плана, представен и от министър Драгомир Стойнев и одобрен от Министерския съвет.

„Зависи от дългата процедура по ОВОС за разрешителните за строителство. Надяваме се строителството да започне тази година”, уточни той. Миналата седмица друг представител на инвеститора Тим Чадуик изрази пълна увереност, че необходимите документи за екологична съвместимост ще бъдат получени.

Няма приятели в бизнеса

След като изтъкна, че инвеститорът е провел „дълга борба” и е контактувал с различни представители на българските правителства, Чадуик отказа да посочи кой е бил „най-услужлив” с аргумента, че ще „загуби приятел”. Скот Пъркинс определи това като „английски хумор”, който според него е бил неправилно разбран от българската аудитория. „Това е просто един израз, няма приятели в бизнеса”, категоричен бе Пъркинс.

Той увери още, че заявлението за инвестиционен проект на „Мадара Юръп” е било подобрено. „Преди в Агенцията по инвестиции не ни одобриха и ни направиха предписания как да подобрим проекта. Подобрили сме нашето заявление, затова миналата седмица беше одобрено”, коментира представителят на инвеститора.

Той обаче не успя да разсее всички съмнения около проекта, който в средата на миналата година всъщност е предложен от Българската агенция за инвестиции за сертификат Клас А, но е отхвърлен от Министерството на икономиката заради множество законови несъответствия и вътрешни противоречия.

Скот Пъркинс отрече връзката със спрения през 2009 г. проект в местността „Тузлата”. „Шабла не е проект на „Мадара Юръп”, а на „Бляк Сий Гардън”. Няма нищо общо с „Мадара „Юръп”, подчерта той.

Разследване на сайта „Биволъ” показва, че зад фирмата стои същият инвеститор, който получи клас А с проекта си за Карадере. „Става въпрос за същия инвеститор чрез една друга негова фирма – „Бългериън пропъртис”. Те вече са били санкционирани, опитали са се да заобиколят закона по същата схема, по която той е бил заобиколен в разрушения строеж „Златна перла”, разказа журналистът от „Биволъ” Атанас Чобанов.

Световна класа в Бяла

Пъркинс обясни, че инвестиционният фонд, който представлява, инвестира в България от седем години и работи и по други проекти. Този в Бяла обаче бил качествено нов за бранша у нас.

„Искаме да построим туристически комплекс от световна класа, който ще постави България на картата на туристическите дестинации”, коментира Пъркинс.

Той отрече инвеститорът да очаква от държавата да построи инфраструктурата до мястото за изграждане на курортния комплекс, като видя в тази информация спекулация от страна на медиите.

Няколко други проекта на територията на община Бяла обаче са били замразени именно заради липсата на инфраструктура. Освен това сертификатът за инвестиция Клас А дава на инвеститора някои правомощия, едно от които е ангажимент на държавата именно по отношение на строителството на пътища и прокарването на ток, вода и канализация до мястото на инвестиционния проект.

„Разбира се, че ще има вода, канализация, ток. Ние, не правителството, ще осигурим финансирането за инфраструктурата”, категоричен бе Пъркинс. В проекта от 2013 г. се посочва, че курортът ще черпи електричество от соларна централа, но тогава забележката на Икономическото министерство е, че тя ще бъде построена на по-късен етап от изграждането, не е ясно къде ще бъде ситуирана, нито с какво финансиране.

„В предписанието се искаше повече информация за финансирането – предоставена е и е вече одобрена”, коментира представителят на инвеститора, но не разкри никакви параметри от финансовата част на проекта. Единственото ясно число от него е посоченото от Драгомир Стойнев пред Министерски съвет – инвестиция за 105 млн. лв.

Един от недостатъците на проекта през миналата година е идеята част от финансирането да дойде от продажба „на зелено”, което е критикувано, защото противоречи на Закона за насърчаване на инвестициите. „Това е абсолютно нерелевантно, няма отношение към курорта – това е курортно селище”, посочи представителят на инвеститора.

Кой стои зад инвеститора

През миналата седмица Тим Чадуик обясни, че собственик на компанията са около 40 притежатели на акции - чужденци, хедж фондове, институции и известен брой физически лица, като никой от тях не е българин. „Компанията „Мадара Юръп” е създадена специално за този проект”, обясни управителят на фирмата-инвеститор Тим Чадуик.

Сега другият представител на инвеститора Скот Пъркинс обяви, че „Мадара Юръп” е българска компания. „Това е българска фирма – тя ще изгради обекта, ще бъде строител и собственик”, обясни той.

Повечето от физическите лица, които имат участие във фирмата, са жители на 36-хилядния британски град Абърдеър, известен с рудодобива си и с жп гарата си. По данните от Търговския регистър прави впечатление, че повечето от тях са близки по възраст. Пъркинс не вижда нищо съмнително в това. „Това е семейство, което е продало стоманения си бизнес, един от най-добрите фирми. Естествено решават да инвестират парите си. Те разчитат на професионални мениджъри като мен”, изтъкна той.

Той обеща през следващата седмица да станат ясни всички участници в компанията „Мадара Юръп”. По думите му, „Мадара Юръп” е собственост на „Рейнбоу Малта”, която е част от „Рейнбоу Груп Сървисис”. „Креди Сюис” държи акции от „Рап Спешъл Сичуешънс” в Лондон, както и британският фонд „Форин енд Колониал Асет Мениджмънт” – това са сериозни институционални инвеститори – това са пенсионерите, които са внасяли парите си в този фонд”, изтъкна още Скот Пъркинс.

  • Нов играч с нов проект за застрояване на Карадере
  • Инвеститор прави предварителна екооценка за строежа на Карадере
  • Благотворителен концерт в защита на Карадере
  • 250 паунда за преодоляване на закона „Пеевски”
  • Арт акция за зелено бъдеще и срещу бетона на Карадере
  • Реформаторите внесоха сигнал срещу проекта „Карадере"
  • Многоброен контрапротест по морето срещу „зелените нашественици"
  • Природозащитници срещу критериите на властта за инвестиции клас А
  • Протести "за" и "против" застрояването по морето
  • Стойнев не се притеснявал за Карадере