На 29 април започва Страстната седмица или Седмицата на страданията. Според Библията това е последната седмица от земния живот на Исус Христос.
На старобългарски страст означава страдание.
Всеки ден от тази седмица се нарича велик с изключение на Разпети Петък. Тя завършва в навечерието на Великден, денят, в който се празнува Христовото възкресение.
Традицията повелява в Страстната седмица християните да се замислят за своите грехове, за подвига на Спасителя и за жертвата, която той е принесъл за всички нас.
Това са и последните най-строги дни от Великия пост.
На този ден Исус влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма.
Духовниците напомнят на вярващите и историята за продажбата на Йосиф в робство. Той е бил предаден от братята си.
В българската домашна православна традиция всеки един от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
На Велики понеделник трябва да подредим и изчистим вкъщи. На тази рутинна дейност се придава символичен характер – прави се за здраве.
В миналото на този ден са се подготвяли и дървата за огрев, както и храната за животните за една седмица напред.
Библейският разказ на Велики вторник припомня как Христос изобличава фарисеите, садукеите и книжниците, проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления. Той разказва притчите за почит към Цезаря и за възкресението на мъртвите, както и за Страшния съд и края на света. Христос прави и пророчества за съдбата на град Йерусалим.
Миряните се стараят да правят колкото се може повече добрини. Отказват се забавление, танци и пеене.
В славянската традиция от този ден започва подготовката за празничната великденска трапеза.
Христос е във Витания (предградие на Източен Йерусалим), в дома на фарисея Симон, където е посетен от покаяла се грешница. Католическата традиция в течение на дълго време я отъждествява с Мария Магдалина.
Юда Искариотски решава да предаде своя учител за 30 сребърника.
На този ден можем да се изповядаме в църквата.
Традицията повелява на този ден да се извършва леко почистване – измиване, смяна на завесите с чисти и други. Купуват се и яйцата за Великден, приготвя се и т.нар. „четвъртъчен сапун“ – чисто блокче сапун, което се оставя извън прага. След това на сутринта членовете на домакинството се измиват с него.
На Велика сряда децата в Родопите берат в горите здравец и го правят на китки. Те се подаряват на следващия ден на близки и съседи за здраве.