По-малко сигнали и по-малко натиск върху Спешна помощ в София. Това е равносметката след две седмици строги ограничителни мерки заради коронавируса.
Преди частичното затваряне са регистрирани около 600 повиквания за едно дежурство. Рекордът е бил 800, а сега техният брой е около 400.
Само за сравнение - по това време на миналата година медиците са реагирали средно на по 250 сигнала на 12 часа.
Как продължава битката на лекарите?
В деня, в който столичната Спешна помощ отбелязва 85 години от създаването си, ви срещаме с един от тях.
Докато всички се борят с новия коронавирус, другите заболявания не изчезват, изтъкват медиците.
И именно най-тежкият момент за д-р Николаева не е срещата с COVID болни, а споменът за верижна катастрофи с над 40 превозни средства:
„Трябваше да вървим, да търсим хора, да проверяваме колите по няколко пъти, за да се уверим, че не изпускаме никого, защото пушекът и димът от пожара бяха много гъсти“, разказа Анна-Мария Николаева, лекар в ЦСМП-София.
След началото на пандемията, дава дежурства и по 16 часа. Признава, че след затягането на мерките, натискът намалял.
Преди сигналите за COVID заразени са били около 200, сега са наполовина по-малко.
„Въпреки новоназначените парамедици, въпреки новите 17 линейки за град София, все пак не достига необходимата бройка, за да могат да бъдат обслужени съвсем навреме гражданите“, заяви д-р Георги Гелев, директор на ЦСМП-София.
На 10 декември 1935 г. е създадена българската Бърза помощ, която е и една от първите в Европа. Най-старото звено за оказване на спешна медицинска помощ у нас е именно Софийското.
