Сирни заговезни е – на този ден искаме и даваме прошка. Празникът се нарича още Поклади и Прошка.
Празникът винаги е в неделя – седем седмици преди Великден. От следващия ден започват Великденските пости, които продължават до Възкресение Христово – на 19 април тази година.
За трапезата на Сирни заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде много здрав през цялата година.
На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки и искат прошка и целуват ръка на домакините. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.
В някои региони на този ден се палят огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
Тази година Прошка съвпада с Баба Марта – презникът, на който си разменяме мартеници за здраве.
