Синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа" направи експертен анализ на резултатите от националното външно оценяване и от държавните зрелостни изпити.

Изпитите в четвърти клас

Националното външно оценяване в четвърти клас е доказано неефективен формат на изпитване, който дава безкрайно изкривена и необективна оценка на началния етап в българското образование, заявяват от учителския синдикат.

От всичките 1761 училища, които са се явили на този изпит, в първите 100 места се класират частни училища, чийто брой ученици е много под тези на общинските училища, а също така и училища с един-двама или под десет ученици. Не могат в подобна класация да се сравняват ученици в паралелка с 2-8 ученици в частни или общински маломерни паралелки, с паралелки в други училища с между 22-29 ученици.

Диян Стаматов: Да се променят датите на всички изпити на учениците, да обхващат всички предмети

В тях често има ученици със специални образователни потребности и други, които са със същия статут, но поради дефект на нормативната уредба не са в този режим, посочват от синдиката.

Според него друг системен недъг на националното външно оценяване в четвърти клас е обезличаването на останалите учебни дисциплини, което, за съжаление, води до натрупване на огромни емоционални и ценностни дефицити във формиране на личността. Неефективно и натоварващо за ученици и учители е, че този изпит се осъществява в учебен ден и това трябва незабавно да се промени, като се прави в предпоследната или последната седмица за този етап.

Изпит след първи клас?

Според синдика "Образование" националното външно оценяване (НВО) в четвърти клас трябва да отпадне в този формат. Ако остане НВО в четвърти клас, то трябва да се преосмисли фундаментално. Оценката на този изпит трябва да бъде бариера за преминаване през начален етап, защото и сега се явява, до определена степен, мотивираща за учениците. Налагат се и предложенията този изпит да се премести в първи клас, и да има статут за преминаване във втори клас. Тогава става задължително в първи клас - да се учат повече правила и умения в социализацията, и по-малко знания, които ще се надграждат в следващите класове. 

МОН предлага: Резултатите от олимпиади да заменят изпитите в 7. клас при здравословен проблем

Изпити в седми клас

"Резултатите при националното външно оценяване в седми клас са съизмерими с миналата година и налагат някои традиционни изводи, които, за съжаление, са ненаучен урок за Министерството на образованието и науката (МОН) и са благодатна почва за псевдоспециалисти и неправителствени организации да се изявяват в хейт реторика. Вдигнатите 30 точки за тройка в никакъв случай не действат мотивиращо към учениците, а показват безсилие на просветната администрация да направи правилните промени", коментират от синдиката.

И казват, че поне от десетилетие сме обединени около това, че учебните програми трябва да бъдат реформирани, но засега остава само обилното говорене. Учебното съдържание трябва да се намали с 1/3 за сметка на практически и мотивиращи ученика образователни дейности, които да гарантират практическото прилагане на наученото и да показват приложението на теорията в практиката, като трябва да се мери не обем, а умения.

Необходима ли е висша математика в училище?

Продължава приоритизирането на два учебни предмета, а трудността на математиката в прогимназията и гимназията е съизмерима с програмите във висшите европейски училища. Защо ли на българските ученици е необходима висша математика, която много често генерира ниски резултати и липса на мотивация в учениците? И защо ли образователните експерти в МОН и РУО нехаят за емоционалната и естетическа дискриминация, налагана към българския ученик, която се задълбочава при оценяване на само два учебни предмета и неглижиране на останалите науки и изкуства? И все пак основните причини за тези резултати са липсата на дисциплина и спазване на училищните правилници“, посочват от синдикат "Образование".

Необходимост от партниране с родители

В съобщението се казва, че "липсата на партниране от страна на семействата, но и изобилието на родителска агресия, била тя вербална, документална или виртуална, катализира негативните процеси в българското училище". Необходима е оценка за дисциплина на учениците, оценка за дисциплина и партниране към родителите.

"Категорично е необходимо да се забрани нерегулираната комуникация на родител към учител. Нека родителят да идва в училище само ако е призован от педагогически специалист или директор. Българският родител е един от най-важните фактори за постигане на образователни резултати, но само и единствено ако е в своето призвание да възпитава и партнира. Трябва да постигнем позитивна атмосфера в българското училище, като баланс между стриктно спазване на правилата в клас и мотивация към учениците, с родители и институции, партниращи и признаващи авторитета на учителя", заявяват от учителския синдикат.

Публикуваха резултатите от изпитите по БЕЛ и математика за 7. клас

Примерът на частните училища

Според синдикалистите частните училища са отличен пример за доброто родителско партньорство, за стриктното спазване на училищния правилник, за оптимален брой ученици (16-20). Затова и са водещи в някои класации. В частните училища съществува договор между образователната институция и родителя, нещо, което синдикатът "Образование" предлага от десетилетие, но администрацията на МОН и българските законотворци се страхуват да приложат. Малкият брой на учениците, понякога само трима ученици, също създава предпоставка за добри резултати, но не е съизмерим в сравнение с общински училища с 26-29 ученици в клас.

Авторитетът на учителя

За огромно съжаление, в последните 15 години издигнахме в култ външните оценявания, а забравихме да поглеждаме към текущите срочни и годишни оценки, които са най-верният индикатор за ученическото развитие. Този процес руши много авторитета на учителя и е търсено оправдание от някои родители, че учениците са недооценени“, заявяват от синдиката.

Обвързването на основните учителски работни заплати с качеството на образованието е поредният спорен и вреден в сегашното статукво дебат. Не само  защото нямаме критерии за качество на образованието, не само защото в Закона за предучилищното и училищно образование не е дефиниран добрият учител, но и защото за по-добро българско образование са нужни добри и призвани учители, а тяхното привличане и задържане е невъзможно - без достойно заплащане. И най-важно сега е не да търсим виновни, а да погледнем към правилните решения и действия, с които да реформираме българската образователна система. А това няма как да се случи без признаване на авторитета на учителя, без вяра към неговите умения, решения и послания. Без тази историческа любов към образованието и просветата“, обобщават от "Образование".