Синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа" направи експертен анализ на резултатите от националното външно оценяване и от държавните зрелостни изпити.

Изпитите в четвърти клас

Националното външно оценяване в четвърти клас е доказано неефективен формат на изпитване, който дава безкрайно изкривена и необективна оценка на началния етап в българското образование, заявяват от учителския синдикат.

От всичките 1761 училища, които са се явили на този изпит, в първите 100 места се класират частни училища, чийто брой ученици е много под тези на общинските училища, а също така и училища с един-двама или под десет ученици. Не могат в подобна класация да се сравняват ученици в паралелка с 2-8 ученици в частни или общински маломерни паралелки, с паралелки в други училища с между 22-29 ученици.

В тях често има ученици със специални образователни потребности и други, които са със същия статут, но поради дефект на нормативната уредба не са в този режим, посочват от синдиката.

Според него друг системен недъг на националното външно оценяване в четвърти клас е обезличаването на останалите учебни дисциплини, което, за съжаление, води до натрупване на огромни емоционални и ценностни дефицити във формиране на личността. Неефективно и натоварващо за ученици и учители е, че този изпит се осъществява в учебен ден и това трябва незабавно да се промени, като се прави в предпоследната или последната седмица за този етап.

Изпит след първи клас?

Според синдика "Образование" националното външно оценяване (НВО) в четвърти клас трябва да отпадне в този формат. Ако остане НВО в четвърти клас, то трябва да се преосмисли фундаментално. Оценката на този изпит трябва да бъде бариера за преминаване през начален етап, защото и сега се явява, до определена степен, мотивираща за учениците. Налагат се и предложенията този изпит да се премести в първи клас, и да има статут за преминаване във втори клас. Тогава става задължително в първи клас - да се учат повече правила и умения в социализацията, и по-малко знания, които ще се надграждат в следващите класове. 

Изпити в седми клас

"Резултатите при националното външно оценяване в седми клас са съизмерими с миналата година и налагат някои традиционни изводи, които, за съжаление, са ненаучен урок за Министерството на образованието и науката (МОН) и са благодатна почва за псевдоспециалисти и неправителствени организации да се изявяват в хейт реторика. Вдигнатите 30 точки за тройка в никакъв случай не действат мотивиращо към учениците, а показват безсилие на просветната администрация да направи правилните промени", коментират от синдиката.

И казват, че поне от десетилетие сме обединени около това, че учебните програми трябва да бъдат реформирани, но засега остава само обилното говорене. Учебното съдържание трябва да се намали с 1/3 за сметка на практически и мотивиращи ученика образователни дейности, които да гарантират практическото прилагане на наученото и да показват приложението на теорията в практиката, като трябва да се мери не обем, а умения.

Необходима ли е висша математика в училище?

Продължава приоритизирането на два учебни предмета, а трудността на математиката в прогимназията и гимназията е съизмерима с програмите във висшите европейски училища. Защо ли на българските ученици е необходима висша математика, която много често генерира ниски резултати и липса на мотивация в учениците? И защо ли образователните експерти в МОН и РУО нехаят за емоционалната и естетическа дискриминация, налагана към българския ученик, която се задълбочава при оценяване на само два учебни предмета и неглижиране на останалите науки и изкуства? И все пак основните причини за тези резултати са липсата на дисциплина и спазване на училищните правилници“, посочват от синдикат "Образование".

Необходимост от партниране с родители

В съобщението се казва, че "липсата на партниране от страна на семействата, но и изобилието на родителска агресия, била тя вербална, документална или виртуална, катализира негативните процеси в българското училище". Необходима е оценка за дисциплина на учениците, оценка за дисциплина и партниране към родителите.

"Категорично е необходимо да се забрани нерегулираната комуникация на родител към учител. Нека родителят да идва в училище само ако е призован от педагогически специалист или директор. Българският родител е един от най-важните фактори за постигане на образователни резултати, но само и единствено ако е в своето призвание да възпитава и партнира. Трябва да постигнем позитивна атмосфера в българското училище, като баланс между стриктно спазване на правилата в клас и мотивация към учениците, с родители и институции, партниращи и признаващи авторитета на учителя", заявяват от учителския синдикат.

Примерът на частните училища

Според синдикалистите частните училища са отличен пример за доброто родителско партньорство, за стриктното спазване на училищния правилник, за оптимален брой ученици (16-20). Затова и са водещи в някои класации. В частните училища съществува договор между образователната институция и родителя, нещо, което синдикатът "Образование" предлага от десетилетие, но администрацията на МОН и българските законотворци се страхуват да приложат. Малкият брой на учениците, понякога само трима ученици, също създава предпоставка за добри резултати, но не е съизмерим в сравнение с общински училища с 26-29 ученици в клас.

Авторитетът на учителя

За огромно съжаление, в последните 15 години издигнахме в култ външните оценявания, а забравихме да поглеждаме към текущите срочни и годишни оценки, които са най-верният индикатор за ученическото развитие. Този процес руши много авторитета на учителя и е търсено оправдание от някои родители, че учениците са недооценени“, заявяват от синдиката.

Обвързването на основните учителски работни заплати с качеството на образованието е поредният спорен и вреден в сегашното статукво дебат. Не само  защото нямаме критерии за качество на образованието, не само защото в Закона за предучилищното и училищно образование не е дефиниран добрият учител, но и защото за по-добро българско образование са нужни добри и призвани учители, а тяхното привличане и задържане е невъзможно - без достойно заплащане. И най-важно сега е не да търсим виновни, а да погледнем към правилните решения и действия, с които да реформираме българската образователна система. А това няма как да се случи без признаване на авторитета на учителя, без вяра към неговите умения, решения и послания. Без тази историческа любов към образованието и просветата“, обобщават от "Образование".