В първата част на интервюто със Симеон Сакскобургготски чухте неговата теория за смъртта на баща му Борис III, за младостта му и за семейството му в момента. Той разговаря със Светослав Иванов малко след 80-ия си рожден ден, който отпразнува във Врана.:
Част втора – Когато царят стана политик:
– Кога решихте че царят трябва да стане политик?
– Е, това беше най-тежкото решение защото съм бил възпитаван цял живот обратното – че царят не е политик и че царят не бива да взима страна. Но условията бяха такива и след толкова години, полагайки толкова усилия да служа, да направя нещо за страната, видях че момента беше дошъл. Колкото и да е било вътрешно неприемливо дори, или трудно за мен.
– А разсъждавали ли сте върху въпроса, ако не се бяхте захванали с политиката, тогава стояхте на лека дистанция, а не намесвайки се както сте били възпитаван, популярността ви все още щеше ли да бъде толкова висока, колкото преди 2001 г. или 2005 г?
– По всяка вероятност. Като гледам и примерите, ето крал Михай на Румъния с какво уважение се ползва. Гръцкият крал също и други. Знаете ли, тука въпроса не е за личното. Аз трябваше да поема този път, защото виждах че нямаше друг изход, но иначе сигурно акциите ми щяха да бъдат може би по-високи, ако бях останал извън. Ама и то донякъде дали можеше да бъде полезно за страната, дали щях да допринеса с повече от това, с което съм като премиер допринесъл, остава за историците.
– Много се говореше преди години за това, ако се бяха установили монархиите след края на Студената война. Сега в ЕС днес има 7 монархии. Хипотетично възстановяването на монархията можеше ли да бъде по-добро решение след края на комунизма? Разсъждавали ли сте върху това?
– Разбира се, че съм си задавал въпроса пък и са ми го задавали, и то политици. Всяко нещо е съчетание от моменти, от обстоятелства, значи не може да се намери точния отговор или "защо" или "не". Тука 50 години не се споменава монархията или само абсурдният монархофашизъм и подобни, нали, нелепости. Как може да очакваш че изведнъж хората ще кажат: "А, да, ура! Чудесна алтернатива!". Та това да се види, пък ето, монархиите които съществуват в Европа, може да ги попитаме защо са по-доволни. А моята теория, която не е лична, разбора се, е, че в историята е имало всякакви режими, от преди 4000 години. Нито единият е по-модерен, нито по-отживелица от другия. Така че монархията си е еднакво валидна до ден днешен, както една република, както и други системи, които има. Нищо не е абсолютно и още по-малко перфектно. Но понякога монархията си има преимущества, нали има така една приемственост, продължителност, неутрално, как да кажа, оглавяване на самата държава. Това разбира се си има плюсовете
– Срещали сте се тайно с Иван Костов през 2001 г., непосредствено преди изборите?
– Да. Не, не е било тайна, аз просто го посетих (С.И – На 4 очи.) Разбира се, аз винаги съм предпочитал срещите ми да са на 4 очи, защото така човек може да си каже, нали, всичко по един откровен и в същото време дискретен начин.
– Какво му казахте?
– Това е вече тема, която в книгата ми, която е трудна да я прочетеш уви, нали, това са просто моменти в живота и в историята на страната.
– Вижте, не. Първо не е отказ. Той просто каза че му трябва още един пълен мандат, което е
негово право. А от там вече да започне човек какво би станало, защо или как … аз мисля че съм прекалено зает за такива хипотези.
– Сформирахте голям екип от хора тогава след 2001 г. Някои от тях не издържаха на напрежението в политиката, на критиките. Двама ваши министри си отидоха от тежка болест. Това са Димитър Калчев и Валентин Церовски. Защо политиката понякога убива?
– Питате ме мен и аз се чудя как съм оцелял досега, защото наистина има много, няма да кажа несправедливи, но много жестокост, която е излишна всъщност. Но може би това е като човек стои някъде нагоре, на прицел от всякъде и вятър духа много силно.
– Кога най-много Ви заболя?
– Аз избягвам да влизам така в най- … опитвам се да гледам на положителното, на това което се постига. Личното си е или за сметка, на който го е предизвикал, или пък … аз не харесвам да се спирам върху собствената си трагедия или мъки или каквото и да било.
– А специално за г-н Калчев и Церовски, усещахте ли че просто те са хора, които не могат да издържат на…?
– Е сега това. Не знам, защото има и много други, които са били под такъв натиск, това вече е божа работа. Но че няма съмнение, че здравето ти може да се влоши от прекалено, как да кажа, напрежение и най-вече ако усетиш пък че има и откровени несправедливости, това сигурно може да ти повлияе много.
– Това тежи. Това изяжда.
– Еми да.
– Да. Политиката често прави хората богати. Открихте пътя пред доста хора. Съжалявате ли че дадохте шанс на някои от тях, а те не оправдаха доверието Ви? Има ли такива?
– Никой не е, нали идентичен на другия. Пък и политиката да дава богатства, аз не знам. Това са вече твърдения. Но политиката обикновено си служи да се помага на страната, защото няма страна която се управлява без политици. Тогава или анархия, или не знам каква система. И то навсякъде, не сме тука в България само. Навсякъде. Това е под една и съща критика. Но това е част от политическата отговорност или последици или дори игра. Аз думата не я обичам за политика, но това трябва да се приеме. Но намирам че не е много, така, редно да се посочи, че това е час да богатее човек, защото тогава вече цялата система се разкритикува, а пък трябва да има и уважение към институциите. А пък да се докаже, разбира се, ако е имало нещо което не е редно. Не само намеци и фантастични цифри. Нали с по 10 – 12 нули, то няма значение, една нула повече, една нула по-малко. Това е много вредно.
– Вредно, но в България за съжаление е факт. Много хора забогатяха в последните 30 години, вече.
– Еми в коя страна няма такова явление? Ами че ако не забогатея, какво ще стане? Ще има да седим в едно сиромахолюбие и само да се оплакваме, че всички сме сиромаси. Това не ми се струва съвсем логично.
– Не, не. Имам предвид от политиката. От политиката имам предвид.
– Ами да се докаже.
– Тоест институциите да си свършат работата. Това казвате?
– Това ми се струва. Институциите или въобще … най-накрая всеки има право да се защити. Да докаже.
– Всички тези хора, които Вие въведохте тогава в политиката. Чувствате ли се предаден от някой от тях?
– Не, защо ще ви кажа. Аз не познавам много от тях. Защото аз пристигнах тука колкото съм наблюдавал, колкото срещи да съм провел от 89-та до 96-та, но пак човек трябва да е живял тука, за да усети или опознае всеки съвсем във всичките измерения. Но съм много благодарен за целия екип и въобще мисля, че го доказахме, че имаше едно чудесно ниво и с високо присъствие на дами, което също беше нещо твърде ново тогава. А за предаден, знаете ли, това е пак за сметка на човека го казвам. Аз нямам някое черно тефтерче в което пиша "този е предател, този е такъв…". Аз гледам напред.
– Аз?
– Да.
– Но моля ви се.
– Преди 2 години например при президентските избори имаше инициативен комитет.
– На тази възраст вече наистина мисля, че съм далеч над годините и възраст за пенсия, та да имам подобни желания. Едно, че имало, които са считали, че би било нещо полезно за страната. Ама това е съвсем друго Човек трябва да си знае силите и капацитета и въобще не може пожелателно така само.
– Добре, понякога не ви ли се иска да кажете мнението си по някой въпрос? Поставяте ли се на мястото на един или друг, президента или премиера? Особено на сцената на дипломацията, мислейки си аз как бих го направил. Вътре във вашите мисли.
– Но има ли смисъл? Постигам ли нещо, което да е на практика полезно? Това са хипотези. Ако човек има време, може много да мъдрува, както казвам аз.
– Много ми е интересно как би протекла една ваша среща с Владимир Путин? Какво бихте му казали? Хайде, да не ви поставям в неудобно …
– Аз съм имал 3 срещи с него и трябва да кажа че винаги ме е впечатлявал много колко е запознат с всяка една тема и въобще. И е човек, който управлява страна като Русия, свалям му шапка.
– А санкциите на ЕС и контрасанкциите на Русия срещу ЕС справедливи ли са? Може ли двете страни да направят своите отстъпки?
– Не съм последната инстанция на ЕС и на целия свят, но отлична, така гледайки на практичното винаги, донякъде може да прозвучи много особено пък да се изнервят някои хора, но намирам, че донякъде би било автогол за Европа тия санкции.
– А каква е ролята на хора като Доналд Тръмп, президента на САЩ, в днешния свят според вас? Как гледате на неговите действия?
– Не го познавам и не следя толкова от близо САЩ, както вие казахте, той е президент на САЩ и от ам вече знаем колко тежи тази функция.
– Още един актуален въпрос – Македония. Отношенията ни с Македония. Фактът, че техният премиер отиде пред паметника на Самуил, а нашият вероятно ще отиде също пред паметника на Самуил, но в Скопие.
– Аз мисля че това са много полезни жестове. И много се радвам определено, от това което научих от медиите и от някои наши дипломати. Така че, дай боже, така да е. Аз когато посетих Македония, отидох с наистина отлични намерения и беше много приятна тогава срещата също.
– А ако започнат да се питат отново чий цар е Самуил? Като му ходят пред паметниците…
– Вижте, това вече навлиза в туй, което аз ви казвах, че лично аз избягвам. Бях в Солун, когато президентът Росен Плевнелиев ме покани на 1000-годишнината, нали да се поклоним пред останките. Аз само си помислих какво значи 1000 години до деня и точно за нашата история. Така че това са важните работи. Не някакви така, бих казал, политически измислени или политически използваеми ситуации. Реалното, и което е трайно, е важното.
– Винаги съм правил това, което е в полза на страната, и което е по силите ми или точно желание контакт или нещо, естествено.
– А посоката, която поема Турция? Още един много актуален външнополитически въпрос, особено след преврата от миналия юли. Какви са личните ви наблюдения от Ердоган, с когото сте се срещали също като премиер?
– Да, срещали сме се многократно, като е посещавал по време на моето премиерстване тука. И аз съм бил в Турция, но след това вече, като той и външният му министър са наблюдавали към коя партия от ЕС, така да се приобщят и разбира се всички се надявахме и Турция да се присъедини към ЕС. Това сигурно ще се случи, но с време.
– Мислите ли че въобще ще се случи?
– Зависи, както казвате от курса, който ще вземат, но най на края Турция си има един край, който е европейски, нали, на Европа и там са 23 милиона души, които са повече от Гърция, Албания и България, взети заедно. А ние го гледаме така: "е нещичко, което има европейско в Турция". Това не може да се забрави… дали се предпочита един начин на управление, или не. Турция е един гигант, ние сме на физическия път към Европа за Турция, значи имаме голям интерес да следим нашите взаимоотношения. И фактът, че наскоро ЕС, така премиера Борисов получи, как да кажа, (С.И. – Дипломатическа роля, поръчение) Да, нали да срещне президента Ердоган. Мисля, че това беше нещо много положително за България и въобще за отношенията между ЕС и сегашна Турция.
– Един въпрос за начина, по който гласуваме. Много се говореше в последната година за мажоритарна избирателна система. Тъй като нищо не започва от днес, събитията от 19.05.1934г., Кимон Георгиев, отмяната на политическите партии и въвеждането, вкл. с благословията на вашия баща, на пълна мажоритарна избирателна система и намаляване на броя на депутатите. Как гледате на подобна инициатива днес, която беше отхвърлена от парламента?
– Това са теми, които наистина са за мен поне значими, но винаги аз съм търсил във всеки проблем някъде прецедент, който да функционира и от там вече да се ориентирам. Също така трябва да си намерим начина, колко мажоритарно, колко не, или какво оглеждайки се и виждайки в кои страни най-добре се провеждат избори и с най-добри ефект. До броя на депутатите също. Там вече е въпрос на правила, които са също изградени вече и приети.
– Тоест…
– Няма нещо, което е перфектно идеално или да каже човек "това е само". Не. Всичко е винаги практиката. (С.И. – Да не се опитваме да откриваме топлата вода). На практика това се намери.
– Да. Да не се опитваме да откриваме топлата вода.
– Е това мисля, че е много хубаво правило. Да си пестим енергиите, да търсим в друга посока.
– Какво липсва на България в момента? Според вас.
– Това вече ….Ако имате предвид някаква цел, нали, както е било за ЕС или др… ами това може да го определят хората, ако се направи някакво допитване. Защото е вярно хубаво да има винаги нещо, което обединява и да мобилизира всички, и в този случай да се включат всички пак, защото председателството – хубаво, ама то е кратък период. Би трябвало да има нещо, което да е малко по-мобилизиращо и динамизиращо също. За едно общество е винаги хубаво да имат една цел и да преследват тази цел.
– Дават ли си сметка сегашните политици за важността на председателството? За което вие говорите от доста години, между другото. Но тогава изглеждаше като нещо много далечно, в много далечна перспектива.
– Аз мисля – всички, но това трябва да им зададете въпроса. Мога да ви отговоря за други.
– Винаги последният въпрос в подобно интервю е "Какво е за вас България?" Това е много труден въпрос.
– Труден е, защотото не може да се резюмира в една минута мотива за целия ми живот. Роден съм тука, как мога това да го събера само с едно изречение… невъзможно е. Но историята ще каже какво е значела България за мен.
