Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви официално избирателната активност на изборите "2 в 1" на 9 юни.
На изборите за националния парламент тя е 34,41%, а за Европейския парламент – 33,79%.
Това е рекордно ниска избирателна активност на избори за Народно събрание.
-
България 7 мин.САЩ обяви 5 млн. долара награда за информация за Ружа Игнатова -
Advertorial 3 мин.20 години България в НАТО. Свободата да имаме повече възможности -
България 4 мин.Сблъсък между товарен влак и цистерна с гориво в с. Калугерово -
България 3 мин.Бруталният побой край Карлуково: Шофьорът на автобуса е със счупена челюст, задържаха двама -
България 2 мин.Как социалните мрежи „разбиха“ новите BMW-та на полицията -
България 4 мин.По пътя към еврозоната: България покрива 3 от 4 критерия. Какво следва? -
България 1 мин.Оранжев код за много опасни бури в четвъртък
-
България 7 мин.САЩ обяви 5 млн. долара награда за информация за Ружа Игнатова -
Advertorial 3 мин.20 години България в НАТО. Свободата да имаме повече възможности -
България 4 мин.Сблъсък между товарен влак и цистерна с гориво в с. Калугерово -
България 3 мин.Бруталният побой край Карлуково: Шофьорът на автобуса е със счупена челюст, задържаха двама -
България 2 мин.Как социалните мрежи „разбиха“ новите BMW-та на полицията -
България 4 мин.По пътя към еврозоната: България покрива 3 от 4 критерия. Какво следва? -
България 1 мин.Оранжев код за много опасни бури в четвъртък
От имащите право да гласуват за 50-ото Народно събрание до избирателните секции са отишли 6 593 257 души. Над 4,3 млн. българи в страната и в чужбина не са гласували.
Най-висока през последните три години активността беше на вота през април 2021 г. – 50,61%. Оттогава непрекъснато пада.
Предходната най-ниска активност на парламентарни избори беше на вота през актомври 2022 г. – 39,41%.
На вота за Европейски парламент избирателната активност тази година е малко по-висока от тази на предходния през юли 2019 г., когато е била 32,64%.
По области най-ниска избирателната активност но вота за националния парламент е в Сливен – 24,2%. Следва активността в Пловдив-област – 26,28%, и Шумен -27,21%.
На следващо място по ниска активност е 24 МИР в София-град – 28,32%.
От досегашните парламентарни партии всички освен ДПС и „Има такъв народ“ губят гласоподаватели. Как се е променил вотът на избирателите разбираме от данните от проучването на изхода на избирателните секции на „Маркет ЛИНКС“.
Гласовете за ГЕРБ-СДС сега идват предимно от хора, които досега са гласували за тях – 94,8%. 2,5% обаче са бивши избиратели на ПП-ДБ.
Твърдо ядро и при ДПС – над 90%. 3% идват от други партии, а 2% – през 2023 г. са гласували за ГЕРБ-СДС.
При ПП-ДБ ситуацията е подобна – твърдо ядро. 2% от гласовете за коалицията сега са бивши избиратели на ГЕРБ-СДС.
От гласоподавателите на „Възраждане“ 5,8% на предходните избори са гласували за ПП-ДБ. Малко над 4% - за ГЕРБ-СДС. Също толкова и за БСП.
БСП – 91% са от твърдото ядро на партията. 2,6% и 2,2% от вота за социалистите сега идват от ПП-ДБ и от ГЕРБ-СДС от предишните избори.
Профилът на електората на „Има такъв народ“ – 51,6% са гласували за партията и на предишния вот. 30% обаче преди година са гласували за ПП-ДБ. Почти 7% пък за ГЕРБ-СДС. 6% - за други по-малки партии.
Новата парламентарна партия „Величие“ взима най-много гласове от „Възраждане“ – 30%. Взимат и от малки партии. 17,4% на предходния вот са гласували за ИТН. 16,9% са се отказали от ПП-ДБ и са предпочели „Величие“. 4% са мигрирали от ГЕРБ-СДС към новата формация.
Как от интернет можеш да влезеш в политиката – вижте коментара в ефира на bTV на доц. Александър Христов, преподавател по инфлуенсър маркетинг:
