Гробищата по селата в България страдат от все по-малкото грижи за поддръжка. В павликенското село Долна Липница, например, близките на покойниците са принудени да палят свещи и да поливат за помен до оградата на гробищния парк.
Почти няма къща в селото, която да не е изпратила покойник. Останалите живи там, около 700 души, все по-трудно стигат до гробовете на близките си. „Страшно е, страшно е. Стигат хора до вратата и там, каквото си носят, изливат го или запалят го до вратата и се връщат”, обясни Тодорка Андреева.
„Аз онзи ден ходих - змии, много змии - смокове. Не може да влезе човек”, оплака се друг местен жител - Личко Георгиев.
„„Мъжът ми почина, свекърва ми, свекъра ми. Как да не отидеш?!? Те са ма гледали...", оплака се и
Труфана Янкова.
81-годишната Дочка Чамурлова идва на гроба на мъжа си за първи път от пролетта. Не може да стигне до него, затова се спира до оградата. „Бог да ги прости всичките хора, всичките хора, които почиват тука”, нарежда възрастната жена край оградата. „Как да вървя? И то особено ако е ей тука по пътя горе-долу ше вървя. Пък то не е там тъй и няма, не мога. И съм казала да ма прощава Борис, че не мога да отида да му почистя гроба”, обясни тя.
Кметът на селото признава, че тази година не е положил необходимите грижи. Оправдава се с дъждовете и липсата на пари. За обреди от община Павликени са му отпуснати 340 лв. „200 лв. отиват за чешмата. По изисквания е да има тоалетна на гробищата и течаща чешма. Тука не се вземат никакви такси за гробни места. Всичко е оставено на гърба на кметството”, обясни кметът на Долна Липница Александър Даскалов.
Междувременно обещава да почисти гробището със собствени средства, а от догодина да помисли и за такса за поддръжка.
На баба Дочка обаче още повече й домъчнява, защото цял живот е работила като гробарка в града и знае как трябва да изглеждат покоите.
