QUO VADIS*, България!?

Протести, оставки, насилие и безочие – с „кървавия февруари” на 2013 г. като че ли най-накрая настъпи „Рубиконът” на българската демокрация.

За последните две десетилетия, които самопровъзгласилата си българска „политическа класа” нарича с оправдателния термин „години на прехода”, търпението на хората достига точката на кипене за втори път.

Първият – е, него го помните всички – кървавият февруари на 1997 г. Вторият - протича пред очите Ви.

Кадрите със сънародниците ни, щурмуващи сградата на Народното събрание през февруари 1997 г., ще останат завинаги в спомените ми.

Така както образът на комплексираните, никому-ненужни, 100-килограмови служители на репресивния апарат, които налагат пресичащите трамвайните релси непълнолетни момчета и момичета на булевард „Македония” от вторник вечерта - никога няма да се изтрие от съзнанието ми.

За едни е наивност, за други реалност – но дълбоката истина е, че българите сме романтици по душа – пък макар и точно тази ни черта последните години да е грозно замазана с цинизма на действителността ни.

Защото никой от тези, които наричат себе си политици, няма да поеме отговорността за изпростяването на нацията през последните години. За обезверяването на хората. За потъпкването на ценностите и идеалите на България в името на лична облага, комплексарщина, низки страсти и чужди интереси.

Истината е, че когато хората излизат да протестират срещу държавното управление и срещу тях застават гореспоменатите „служители”, въоръжени за борба с „Ал Кайда”, а политиците и другите подобни лумпени продължават безочливо да демагогстват по медиите кой кум и кой сват, всяка надежда умира.

Който гордо надига глава – никога не ще е сам!

Полицаи и провокатори – сериозно ли!? България от три години и половина се управлява от популистка партия от лидерски тип, създадена в същите условия на пост-перестроечен аферизъм, в които еволюира цялата ни политическа действителност последните 23 години. Нещо повече – в частен разговор преди години, бивша „звезда” на ГЕРБ, понастоящем низвергнат политически труп, ми споделяше разбиранията си как в България всяка партия се прави по модела на БКП, защото това е единственият познат и успешен такъв – и респективно все-още-управляващите следват същата пътека.

Смях се от сърце вчера, като слушах как „опозицията” обяви, че няма да влиза в парламента до края на седмицата – или докато траят протестите.

Уви, в партията на Сергей Станишев има все още достатъчно „стари партизани”, които помнят как полицията ги изкарваше под щитовете си, след като успя да пробие обсадата на Народно събрание през февруари 1997 г., докато хората ги замеряха с какво имат под ръка.

Що се отнася до фашизоидното недоразумение „А Така!” – „фюрерът” Сидеров е служил на толкова господари, че най-нормалното нещо е да се изтегли, за да прецени откъде ще го задуха вятърът.

Другите измислени пионки не искам и да ги споменавам. При всички положения ситуацията не говори просто за липса на политическа отговорност, а за откровена подигравка с българските граждани.

Защото с разпадането на триумвирата „управител-бирник-заптие” (разбирай премиер-финансов-вътрешен министър) и този „действащ модел” на държавно управление се насочва към кошчето на историята.

И всички с ужас си представяме завръщането на някои от старите „кумири” – сякаш нищо не зависи от нас, сякаш наистина сме се превърнали в заложници на собствената си демокрация, на свободата си и правото си на избор.

Ще дойде ли време България да се управлява от хора, които разбират себе си не като месии, а като задължени и отговорни към себе си, народа си, историята и културата си, това което вършат, да е в интерес на нацията?

Все още се надявам!

А дотогава!?

Дотогава е време всички да поемем отговорността на граждани на Република България!

Имайте мнение! Изразявайте го! Бъдете по-умни, по-мъдри и по-добри от тези, които презирате! Никога не слизайте на тяхното ниво! Бъдете българи! Гордейте се! Не се поддавайте на втълпяваното ви с години чувство за малоценност, защото тези, които Ви го налагат, го правят за да Ви експлоатират – духовно и физически – наши и чужди! Не се страхувайте! Вече няма какво да ни уплаши!

Не знам накъде отиваш България – моля те този път да е в правилната посока!

*QUO VADIS – на латински „Къде отиваш”