Едва един от четирима анкетирани младежи у нас активно следва „инфлуенсъри“ в мрежата. Това показват резултатите от национално представително проучване на агенция ЕСТАТ по поръчка на УНИЦЕФ България, проведено сред 1773 лица на между 10 и 24 ч. и включва и онлайн дискусии с младежи със същия профил.
„Извод на проучването е, че децата и младежите биха осмислили мненията, споделяни от „инфлуенсърите“ и други известни личности, но не биха си поставили за цел да изглеждат, мислят или действат напълно като тях. Налице е увереност, че могат да преследват и осъществяват собствените си цели, без да следват фигури, които да им служат за пример“, посочват авторите на изследването.
В същото време, то показва, че над три четвърти от младите хора у нас използват социалните мрежи всеки ден, приблизително толкова са активни непрекъснато в приложенията за чат и разговори и близо две трети гледат видеа онлайн. Сред по-малките са популярни развлекателните видеа, особено в TikTok, а по-големите се интересуват и от съвети за красота, фитнес и т.н. в платформи като Facebook и Instagram.
Като цяло, най-много се гледат музикалните видеоклипове, следвани от забавното съдържание, филмите и сериалите и чак тогава идват образователните видеа. Под една четвърт от запитаните гледат български видеоблогове и уеб сериали.
„Глобален извод на проучването е, че се предпочита прямо и реалистично видеосъдържание, възможно най-необременено от явни маркетинг послания. Липсата на такова тласка немалка част от аудиторията да следи с по-голям интерес чуждестранни онлайн знаменитости“, отбелязват авторите на изследването.
Новинарското съдържание е слабо предпочитано, като над половината запитани четат или гледат новини по-рядко от един път седмично, над половината смятат вестниците и списанията за старомоден начин за достигане до информация. Телевизията единствена сред традиционните медии запазва силни позиции и то предимно в сферата на забавлението.
„Тези данни обаче не бива да се схващат непременно като свидетелство за безразличие към по-сериозните предавания – зад тях може да се крие по-скоро недостигът на такова съдържание в българския ефир“, коментират авторите на изследването.
Макар да прекарват продължително време пред екрана, децата и младежите не смятат, че са пристрастени към дигиталните медии. Те говорят за ежедневие, изпълнено с общуване на живо, като много от тях споделят с недоволство, че заради пандемията и онлайн обучението се е наложило да прекарват дълги часове пред екрана, вместо навън с приятели.
Открито се говори и за враждебната на моменти онлайн среда, която отказва някои от респондентите от това да публикуват собствено съдържание. Много от участниците изтъкват като причини за пасивността си онлайн „фалшивите новини“ и „хейтът“, включващ подигравки, лични нападки и обиди. И докато около един на всеки десет споделя, че през последната година някой се е държал обидно с него онлайн, пет от десет споделят, че нещата, които четат и виждат в Интернет, ги притесняват и разстройват.
