Глобалната криза, предизвикана от коронавируса, у нас показа неочакван страничен ефект – мерките за социална дистанция принудиха образователната система буквално за броени дни да се „дигитализира“ и то успешно. Зад добрия пример, обаче, има много предварителна работа и внимателно планиране. Това се вижда в Русенския университет, където обучението тече нормално и по време на пандемията.
Ректорът проф. Христо Белоев има амбицията да превърне вуза в място, където се създава научен продукт с международна значимост, а ключово за това е и сътрудничеството с учебните заведения както у нас, така и в чужбина.
Интервю на Асен Иванов
- Проф. Белоев, как Русенският университет премина от традиционното към дистанционно обучение?
Вероятно знаете какво е казал видният американския философ и реформатор в образованието Джон Дюи: „Ако днес учим децата си така, както сме ги учили вчера, то ние ограбваме бъдещето им.“. Тази негова мисъл е била един от пътеводните знаци в развитието на Русенския университет.
Благодарение на разработените преди пандемията платформи, успяхме само за няколко дни да пренастроим системата и да провеждаме пълноценен онлайн учебен процес. В момента учебният процес протича нормално, приехме процедура за онлайн изпити и вече провеждаме такива. Извършваме и онлайн кандидатстудентска кампания и изпити.
- Кога университетът започна да развива иновационните образователни технологии?
Още преди 20 години, в края на миналия век, на един семинар в Брюксел, за пръв път чухме за електронното обучение и разбрахме за намерението на Европейския съюз да започне интензивното му развитие, за да направи образованието достъпно за всеки, по всяко време и на всяко място. Идеята ни хареса. Тогавашният ректор, проф. Борис Томов и Академичният съвет реагирахме незабавно – сформиран беше Център за иновационни образователни технологии и първата му задача беше да се създадат предпоставки за е-обучение. Очевидно този център се е справил добре със задачата си.
- Казвате, че Вашият университет винаги е били отворен към академичната общност в страната и извън нея. Как споделяте ноу-хауто си с другите университети и училища в страната?
С подкрепата на фондация „Русе – град на свободния дух“ Русенският университет реализира проекта „Русе – град на иновативните училища“, в който се включиха близо 1400 учители от 71 училища от региона и се запознаха с образователните иновации, развивани и използвани в университета.
Русенският университет започна ежегодно да организира Национален семинар по е-обучение, който се провеждаше в София. Впоследствие семинарът прерасна в международна конференция по е-Learning, провеждана в различни страни по европейски проекти на университета. Нейният сайт се администрира от нас.
От близо две години лансираме идеята във всеки университет да се създаде център за иновационни образователни технологии, който да стане двигател на дигиталната трансформация на образованието и тези центрове да бъдат свързани в национална мрежа за бърз обмен на добри практики и новости. 12 университета си дадоха съгласието и изразиха желание да се включат в тази мрежа.
- Само преди няколко дни Министерския съвет прие в Русенския университет да бъде създаден научно-изследователски институт. Какво означава това? Можем ли да си го представим като един хъб за голяма наука?
Това е научноизследователски институт за технологии и иновации и следва политиката ни за развитие на научно изследователската дейност. Залогът е в следващият период – 2021-2027 година, да получим финансиране и да изпълним големи научни проекти. Новата идея е създаване на технологичен парк, в нова сграда, в която ще бъдат събрани 7 големи университетски лаборатории и това ще допълни този комплект от дейности, чрез които ще можем да решаваме големи научни проблеми – на държавата, големите фирми и други наши партньори.
- Това ли е голямата наука и означава ли, че в Русе ще се инвестира и произвежда голяма наука?
Това е целта на нашия университет. Другата цел е ние да покриваме критериите по Закона по висшето образование за изследователски университет, които още не са изяснени. Така, че в тази посока вървим и ще можем да концентрираме науката на големи смесени екипи, няма как да бъдат само наши, за решаване на големи задачи.
- Големият въпрос за образованието обаче не е ли какво ще се случва след COVID- 19? Имате ли отговор на този въпрос?
Ето отговора! След пандемията да отворим една нова страница, която на е смесеното обучение – разумна комбинация между традиционното и дистанционното обучение. И трябва дигитализираме традиционното.
Това е бъдещето. Защото след като мине този период, ние не можем да продължим по същия начин. Явно от това, което сега правим, ще трябва да внедрим част от електронното, от дистанционното обучение, да го внедрим в учебните курсове. Най-вече като допълнителна подготовка, като самоподготовка за ученици и студенти. Трябва малко по-атрактивен да стане материалът за учащите се, повече примери да се дават, да се използва възможностите на световната мрежа.
- Какви са най-новите Ви разработки в областта на дигиталната трансформация на образованието?
Буквално преди две седмици взехме решение да направим и отворим за всички учители и преподаватели в страната виртуална библиотека от видео лекции по иновационни образователни технологии. Тя има вече над 500 читатели и броят им непрекъснато расте. Това, че можем да помогнем със скромния си опит на колегите от страната, много ни радва и стимулира.
-Напоследък много се говори за интегриране на българското в европейското виртуално образователно пространство, за създаване на мрежи европейски университети. Вие правите ли нещо в тази насока?
Русенският университет създаде първата си европейска тематична мрежа още в 2002 г. Последваха я още три такива мрежи – всичките в областта на компютинга. В последната от тях участваха 67 университета от 35 страни. За успешното изпълнение на тези проекти университетът получи от Брюксел плакет „Партньор на Европа“ още преди България да стане член на ЕС и награда „Питагор“ от МОН.
Натрупаният опит намери своята реализация в евразийски проект за периода 2019-2022 г. В него се включиха по 3 университета от Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, а също и техните министерства на образованието и науката. Те приеха Концепцията на Русенския университет за адаптиране на образователната система към дигиталното поколение, преведоха я на съответния национален език, а също и на руски и английски и я изпратиха на всички университети в тези централноазиатски страни – на брой 330.