Честотата на рака на белия дроб се увеличава в последните години, засегнати са и по-млади хора, както и все повече жени, но Националният раков регистър практически не работи и няма точна статистика.
Това каза проф. д-р Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество, при старта на информационната кампания „Поеми си дъх - за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“.
Сегашната тежка ситуация с разпространението на COVID-19 затруднява допълнително диагностиката на онкозаболяванията, но тя не бива да остава на заден план, защото забавянето може да е фатално, добави проф. д-р Димитър Костадинов, началник на Бронхологичното отделение към МБАЛББ "Света София", където водят регистър на заболяването от 2016 г. насам.
„По 800 души са с доказан белодробен рак годишно в нашата болница, като мъжете са три пъти повече от жените. Само през нашето отделение преминават по около 1700-2100 пациенти за диагностика годишно“, каза още Костадинов.
Белодробният рак вече не е смъртна присъда, тъй като ранното поставяне на диагнозата дава много по-добри възможности за лечение, а съвременните терапии доказано удължават живота, каза проф. д-р Асен Дудов.
„Призовавам всички да си обръщат внимание, да отидат на лекар, когато имат оплаквания от страна на дихателната система или съмнения, че нещо не е наред. Интернет и съвети от приятели не могат да помогнат. Загубил съм баща си още в невръстна възраст от белодробен рак, а преди 15 г. и сестра си. Оттогава не пуша и ходя на профилактичен преглед всяка година“, разказа актьорът Владимир Пенев, посланик и лице на кампанията.
Какви са симптомите на заболяването?
Белодробният карцином започва най-често без симптоми или те са неспецифични. Сред тях са продължителна кашлица, която не се повлиява от лечение над 10-15 дни, както и кашлица с кървав секрет, тежест и бодежи в гръдния кош, лесна уморяемост, загуба на тегло, безапетитие и др.
У нас ракът на белия дроб често се открива в много напреднал етап, когато е съпроводен с оплаквания в други части на организма – например в черния дроб или костите, и възможностите за лечение са ограничени, обясни проф. Дудов.
Затова заболяването трябва да се търси насочено, особено ако човек има фамилно предразположение. Рискови фактори са и замърсяванията в големите градове, йонизиращите лъчения, някои професии и др. Пушенето със сигурност вреди, но не може да се твърди, че само пушачите развиват белодробен рак – сред пациентите ни има и много непушачи, уточни проф. Дудов.
Със съвременните възможности за ранна диагностика и лечение преживяемостта при белодробния рак безспорно се увеличава, каза още председателят на Българското онкологично научно дружество.
Най-модерният подход е персонализираната терапия – при всеки пациент се търсят определени биомаркери, за да се осигури максимално ефективно лечение.
„Лекарственото лечение в онкологията отдавна не включва само обичайните цитостатици, разполагаме и с лекарства, които прицелно въздействат върху конкретни тумори. За целта задължително трябва да се прави индивидуално профилиране, генетично определяне на тумора, в България имаме тези възможности“, обясни проф. Дудов.
„Модерните терапии са на път да превърнат белодробния рак в хронично заболяване, България стои много добре по отношение на достъпа до тях - разполагаме с почти всичко, което се използва в САЩ и Западна Европа. Имам пациент на таргетна терапия с 12-годишна преживяемост до момента при метастазирал недребноклетъчен белодробен карцином. Имунотерапията е факт у нас от 5 г., имаме пациенти с отлични резултати, някои даже работят“, каза д-р Койнов. Той уточни, че лекарствата се поемат изцяло от здравната каса. Цената на клиничната пътека за лечение на белодробен карцином е едва 470 лв., крайно недостатъчна за сложните дейности, които се извършват, допълни проф. Дудов. За да се възползват пациентите от възможностите на модерното лечение обаче, трябва да отговарят на показанията за приложението му, а това изисква заболяването да е открито навреме.
В подкрепа на кампанията „Поеми си дъх“ е създадена и инсталация с живи дръвчета на метростанция „НДК“, която цели да накара преминаващите да се замислят за белодробното здраве.
