Православната църква отбелязва днес църковния празник Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).
Тази година заради противоепидемичните мерки в църквите в цялата страна няма да бъдат раздавани върбови клонки.
Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Иисус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница "разпускат, пускат умрелите" от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим и да се омъжват.
