“Израел последователно обяснява, че израелските отбранителни сили са насочени срещу терористичните агенти и военната инфраструктура, а не срещу палестинските цивилни”, заяви в позиция посланикът на Израел в България Йоси Леви Сфари.
Повод за изявлението е, че Международният съд на ООН започва разглеждането на обвинението срещу Израел за извършването на геноцид в Ивицата Газа. Искането за това е внесено от правителството на Южна Африка.
Ето и цялата позиция на Посолството на Израел у нас:
Определението за геноцид е формулирано през 1944 г. от еврейския адвокат Рафал Лемкин, който работи за въвеждането на Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г., след Холокоста, извършен от нацистите срещу еврейския народ по време на Втората световна война. Често разглеждан като „престъплението на престъпленията“, геноцидът се обуславя от специално намерение за „унищожаване, изцяло или частично, на национална, етническа, расова или религиозна група“.
Въпреки това, както самият Международен съд вече изясни, използването на сила, дори в значителен мащаб, „не може само по себе си да представлява акт на геноцид“. Нарастващите злоупотреби с обвинения за геноцид са тревожни и заплашват да лишат термина от специалния му статут. Ако всяка война е геноцид, терминът губи смисъла си. Това ще навреди и на Конвенцията за геноцида, ако държавите се оттеглят от нея, за да избегнат използването ѝ като оръжие срещу тях самите.
На 7 октомври Хамас и други терористични групировки започнаха война срещу Израел, извършиха безпрецедентни жестокости, включително убийства, изтезания, изнасилвания и осакатяване на над 1200 израелци и взеха за заложници 240 души, включително бебета, възрастни и болни. Зверствата на Хамас са в пълен разрез с международното хуманитарно право, каквото представлява и бруталното отношение към заложниците, които все още са обект на мъчения и е отказан достъп до тях на Международния комитет на Червения кръст.
Предвидимо, в съответствие с правото и задължението си да защитава себе си и своите граждани, Израел трябваше да отговори със сила в стремежа си да осигури освобождаването на своите бебета, деца, жени и мъже, държани като заложници в Газа, и да лиши Хамас и други въоръжени групировки в Газа от способността им да продължат да атакуват неговите граждани и територия, както изрично са заплашили да правят „отново и отново, и отново“.
Израел едва ли може да бъде обвинен, че използва военната сила, с която разполага, за да защити законно собствените си граждани от по-нататъшни атаки в съответствие със законите на войната. Израел последователно обяснява, че израелските отбранителни сили са насочени срещу терористичните агенти и военната инфраструктура, а не срещу палестинските цивилни.
Интензивните боеве и обхватът на гражданските щети в Газа до голяма степен са резултат от стратегията на Хамас да внедри своите бойци сред цивилното население на Газа, включително в джамии, болници, училища и съоръжения на ООН, което представлява очевидно военно престъпление. Хамас злоупотребява с цивилни като човешки щит и цели висок брой жертви, за да настрои общественото мнение срещу Израел.
Израелските сили са принудени да водят асиметрична война в градска среда с висока гъстота, която Хамас подготвя за целта повече от десетилетие, по-специално чрез използване на безпрецедентна тунелна мрежа, разположена под цивилни райони.
На 29 декември 2023 г. Южна Африка депозира молба към Международния съд за започване на производство срещу Израел с твърдението, че Израел извършва геноцид. Злоупотребата с Конвенцията за геноцида срещу Израел е възмутителна.
Южна Африка обосновава действието си с две твърдения, нито едно от които не издържа на проверка. Първото е мащабът на цивилните жертви и разрушения в Газа. Няма съмнение, че войната в Газа е опустошителна за цивилното население. Това обаче не означава, че е извършен геноцид. Второто са различни изявления на израелски служители или бивши служители, за които се твърди, че доказват необходимото специално намерение за извършване на геноцид. Различните цитати, използвани, за да се докаже, че Израел има намерение да извърши геноцид, не са убедителни. Те не отразяват действията на Израел на практика и много от тях са изречени в емоционални изблици след масовото клане и ужасните зверства, извършени на 7 октомври, събитие, което би разтърсило всяка цивилизована страна из основи. Щеше да е по-добре, ако не бяха изречени, но те са далеч от всяко разумно доказателство за намерение. Освен това те са много селективна колекция от подбрани изявления, като се пренебрегват многобройните изказвания на висши политически и военни лидери на Израел, изясняващи действителната и официалната политика на Израел за свеждане до минимум на вредите за цивилните и осигуряване на хуманитарна помощ.
Истинското доказателство за всякаква липса на намерение за извършване на геноцид обаче са непоколебимите и непрекъснати усилия на Израел за улесняване на хуманитарната помощ (над 6300 камиона от началото на войната) и строгите мерки за свеждане до минимум на цивилните жертви, включително предупреждения за нападения и предпазни мерки, които често увеличават риска за собствените му сили. Всъщност говорителят на Съвета по национална сигурност на САЩ заяви, че Израел „е публикувал онлайн карти на местата, където хората могат да отидат или където не трябва да не ходят. Това е като да издадеш ударите си, а много малко съвременни военни по света биха постъпили така. Не знам дали ние бихме го направили“.[2] Това едва ли говори за умисъл за геноцид.
С оглед на Холокоста и отдадеността на Израел към ценностите, според които животът е свещен, обвиненията срещу Израел за геноцид са особено болезнени. Това е съвременна интерпретация на древния зловреден похват на обвиняване на евреите в престъпления, извършени срещу самите тях.
