Ключова поправка в европейското законодателството може да изравни доходите на българските учени с доходите на европейските им колеги.
Предложение на български евродепутат, което вече мина през Европарламента, е на път да направи професията "учен" отново желана за младите хора.
Стотици наши учени работят по проекти, финансирани от Брюксел. Досега, имаше голяма разлика в заплащането на труда на един българин и един германец, например. С поправката на евродепутата Емил Стоянов обаче тези разлики ще бъдат сериозно намалени още от 2014 г.
Един пример, само в Института по ядрени изследвания на БАН в момента работят по 15 европроекта, но с всяка година учените стават все по-малко.
„Европроектите се дават за специални разработки, те не се дават за базово образование, а за специални задачи. Когато ние нямаме подготвени кадри, защото основното финансиране изостава, тогава е по-трудно да се печелят и европроекти,” обясни доц. д-р Лазар Георгиев.
Професор Троев, един от най-уважаваните учени в института, вижда в новия регламент възможност за завръщането на младите хора към науката: „Ние не трябва да се страхуваме тези суми да ги даваме. Никакви задръжки не трябва да имаме... Щом е добър специалист, ще получава пари!”
Ръководството на БАН вече е готово с регламента за месечните ставки за заплащането на учени, които работят по европроекти. От тях става ясно, че един български ръководител на проект ще взима не по-малко от 4 500 евро на месец, изследователите по 3 000, а младите им асистенти почти по 2 000.
Месечните ставки са в размер, който е не по-малък от:
Водещ учен, ръководител на проект, ключов експерт - 4 572 евро/месец;
Учен-изследовател - 3 057 евро/месец;
Млад учен, експерт без образователна и научна степен - 1986 евро/месец;
Това би било мотивиращо, казва Александър, дипломирал се в германския аналог на ЦЕРН: „Смятам, че това би мотивирало най-вече младото поколение и професията физик би била много по-атрактивна в бъдеще.”
