Заслугите на работното място, а не прослуженото време ще са определящи за формирането на заплатите на държавните служители. Промените в закона бяха приети на първо четене, но скараха опозиция и управляващи, които спореха в продължение на три часа.
За да бъдат гласувани обаче внесените още миналата година нововъведения, трябваше да се стигне до поредица от скандали. Думата „бонус” стана носител на негативизъм и донесе неприятни емоции за хората по високите етажи на властта, успели да се възползват от нея.
Същата дума бе и най-често споменаваната от народните избраници по време на днешната дискусия. Депутатът от левицата Емилия Масларова дори поиска терминът да бъде точно дефиниран, защото всеки го тълкувал по свой си начин.
Никой не предложи точно определение, но се стигна до забрана на бонусите, събирани от глоби и наказания. Оказа се обаче, че тя няма да важи за най-високопоставените хора в администрацията - министри, заместник-министри и политически кабинети. Тази особеност подразни ДПС, които обявиха, че така няма да се реши проблемът с допълнителното материално стимулиране. Поискаха под правилата да попаднат и силовите ведомства.
Подтикнат от недоволството в редиците на Ахмед Доган, финансовият министър Симеон Дянков обяви, че управляващите са готови със закон, който ще засяга и висшата администрация. А именно всички, които бяха приканени от премиера Бойко Борисов с ултиматум да върнат надвзетите пари.
За да има справедливост
Другият камък по законовите промени, който се изпречи на пътя на депутатите, беше прослуженият клас време. С новите текстове този компонент отпада, за да възтържествува справедливостта.
Искра Фидосова от ГЕРБ обясни: „Какво правим ние с премахване на допълнителното възнаграждение за прослужено време? Ние премахваме несправедливостта за една и също длъжност и едни и същи отговорности да се получава различно заплащане. Ние трябва да имаме нов начин на формиране на работната заплата. Този нов начин трябва да бъде въз основа на постигнатото”.
От левицата се надигнаха остро срещу тази промяна. За да обоснове промените, финансовият министър Симеон Дянков заяви от трибуната, че само пет държави в ЕС, сред които и България, се ползват с тази привилегия, и всички те са бивши социалистически страни.
„Това не е нещо европейско, а е остатък от социализма и трябва да помислим дали искаме да се връщаме назад или да вървим към Европа”, отбеляза Дянков.
Новият закон засяга близо 100 000 държавни служители в цялата страна и се поправя за 30-и път в рамките на 13 години, откогато е влязъл в сила.
Промените предвиждат още заплащането на държавните служители да бъде разпределено на 70% основна заплата и до 30% допълнително заплащане само при изключителни постижения. Премахват и възможността 25% от събраните глоби от различни институции да отиват за допълнително материално стимулиране.
Сметката на върнатите бонуси
Върнатите скандални бонуси бяха калкулирани в сряда в кабинета. 603 675,62 лева са били преведени по специално откритата за целта сметка в БНБ. Сумата се образува от надвзетите пари на висшите държавни служители от 2009 година насам.
Кампанията по връщане на допълнителното материално стимулиране бе стартирана от премиера Бойко Борисов, който заплаши с оставки, ако някой запази бонуса си. Ултиматумът му бе провокиран от парите, които са си раздавали бившите вече шефки на НЗОК Нели Нешева и на Агенцията по вписванията Виолета Николова.
