"Сериозно или на шега се оказа, че аз съм най-възрастният народен представител и това ми дава правото и отговорността да се обърна към Вас с надеждата да съм добър орисник за бъдещето на нашата съвместна работа", заяви най-възрастният депутат Стефан Данаилов в изявлението си като председателстващ първото заседание на 42-то Народно събрание.
"Почитаеми г-н Президент, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства , уважаеми министри, уважаеми зрители. За мен е голяма чест и радост да говоря пред Вас в навечерието на най- светлия български празник – Деня на славянската писменост и българската култура, и наука.
Велика е мисията на нашите просветители, които нареждат с делото си, българската нация в световната културна съкровищница. Казват, че най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли. Аз вярвам, че именно мъдростта на народа ни, ще ни помогне да мобилизираме и обединим мислите си в името на Възраждането на неговото заслужено самочувствие.
В тази сграда, украсена с историческия девиз „Съединението прави силата”, в трудни и добри времена, българските избраници не веднъж са показали, че съдбата на България е била водеща в техните решения. Историята на всяко възраждане в обществото е едно мъчителство.
Трудното раждане на този парламент доказва, че сме занемарили много от принципите на така жадуваната демокрация и вече не можем да отлагаме общественото лечение. Длъжни сме честно да погледнем истината в очи и спешно да предложим най-важните стъпки по пътя на националното спасение.
Ние всички отговаряме не само за това, което вършим, но и за това, което не вършим. Отговаряме за възстановяването на общественото равновесие, не само пред тези, които ни дадоха доверието си за 42-рото НС, а най-вече пред тези, които излязоха на площадите, за да извикат с пълен глас, че са загубили доверие въобще в демокрацията, пред тези, които не отидоха да гласуват, защото са изгубили вяра в силата на държавата да гарантира конституционните права на своите граждани.
И те се оказаха повече от тези, които гласуваха, и тяхното внушително недоверие и безразличие към институциите е най-страшната оценка за смисъла от нашата работа. Животът ме е научил, че ако се опитаме да пренебрегнем истината за нещата, рано или късно плащаме висока цена.
Крайно време е да обединим воля и знания около най- неотложните общественоспасяващи проблеми и да ги решим, пренебрегвайки своята политическа противопоставеност, личностна нетърпимост и непримиримост в името на един по-добър ден за България.
Много хора очакват от нас промяната, която им обещахме. Младите търсят основание да се усъвършенстват и да останат в родината. Възрастните хора - доказателство за смисъла на преживените трудности по време на демократичния Преход в името на една по-стабилна държава. Хората на бизнеса очакват гаранции за своята креативност и икономическа активност, а творците и хората на науката - простор за своето творческо вдъхновение.
Толкова много работа ни чака, че нямаме време за разтакаване и спорове. Грешките вече са направени, а тяхното преодоляване не търпи отлагане".