След атентатите в Париж, сигурността на границата и членството ни в Шенген отново е във фокуса на управляващите.
За България въпросът е ключов, защото сме външна граница на съюза. Според експерти, ако влезем в Шенген, това ще увеличи миграционния натиск към нас.
Въпреки че емигрантите в масовия случай не желаят да останат у нас, те ще искат да преминат през страната ни.
Това ще наложи и увеличаването на броя на полицаите по външната граница.
Според вицепремиера Кунева обаче, практиката показва, че в сходни на нашия случаи, потокът на хора по границите не се увеличава.
Според проучвания, българите масово одобряват членството в Шенген. "За" са цели 57 процента. Само 12 процента са „Против”, а 30 процента са отговорили с „Не знам”.
Какви са плюсовете и минусите?
Шенгенското споразумение обхваща 25 държави, които сформират обща зона без граничен контрол. Четири от членките на ЕС са го подписали, но все още не са изпълнили процедурите за пълното му прилагане. България и Румъния са сред тях.
Според новия кабинет обаче, България вече е готова и отговаря на изискванията.
„България има зелена светлина от ЕК и парламента за Шенген, това трябва да се използва”, посочи Меглена Кунева.
Според нея, риск за страната ни няма: „Няма данни от другите страни след влизането им в Шенген да се е увеличил заради това миграционния натиск”. Експертите от дни обаче предупреждават за обратното.
„Аз мисля че влизането в Шенген ще ни донесе повече рискове с Румъния, защото пътят към Западна Европа ще стане по-бърз и лесен, отколкото през Гърция и това означава че натискът ще се одесетори”, коментира Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.
Според специалистите, при влизането ни в Шенген ще трябва да се увеличи щатът на гранична полиция.
„България трябва да е част от Шенген, особено след случилото се в Париж, трябва да сме част от тази зона за сигурност”, категоричен беше зам.-министър Красимир Ципов.
А искат ли ни?
Проучванията сочат, че хората у нас одобряват влизането в зоната. Според програмния директор на „Отворено общество” Марин Лесенски, причината е в това, че българите свързват Шенген със свободното придвижване, което е една от основните ползи от членството в ЕС за тях.
Според Кунева, все още е трудно да се говори за времеви хоризонт на членството ни в шенгенското споразумение.
Камерите, преградното съоръжение и полицейския щат по границата ще са основна тема на утрешното заседание на правителството.
Страната ни ще проведе и срещи с вътрешните министри в Европа по темата. Според Кунева, забавянето ни до момента се дължи и на факта, че на Шенген се гледа като на средство за натиск спрямо България, за да изпълним ангажиментите си по съдебната реформа.