Ще се сбият ли БСП и ДПС за любовта на ГЕРБ?

Политическите трусове, последвали европейските избори, сринаха до основи добре подредената (макар и необявена) коалиция, която управлява България чрез кабинета „Орешарски”.

Осезаемото в нощта на 25 май стана очевидно на 5 юни – разводът между двете БСП и ДПС е неизбежен. Почти екзактно знаем и кога ще са следващите парламентарни избори – някъде през есента, вероятно септември.

Подобна все още далечна дата означава само едно в политиката – търсене на нови партньори и чертаене на бъдещите ходове с тях. Ако искат да бъдат нещо повече от дежурните (и неефективни) гласове „Против” в едно скорошно 43 НС, и БСП, и ДПС имат един парадоксален ход – приближаване към ГЕРБ.

Бившите управляващи не личи да са научили каквото и да е от периода си в опозиция (а и сегашният нестабилен парламент не помага особено), но вече са атрактивни за бившите коалиционни партньори. „Бракът по сметка” е извън съмнение.

Пак целувка насред София, но пред други масовки

При предсрочни избори сега набралите скорост хора на Борисов вероятно ще подобрят резултата си, а тези на Местан вероятно ще запазят подкрепата си. Изгубилите почва под краката си социалисти е възможно да постигнат резултат, по-нисък и от този на 24 май.

ДПС е единственият оцелял голям партньор на БСП в управлението през последните няколко години и ако Бойко Борисов и Лютви Местан си стиснат ръцете, социалистите ще останат извън властта за дълго време.

От поне година се говори, че БСП се превръща в партия от лидерски тип – с власт, концентрирана в кръга около Сергей Станишев. След изпадането в опозиция, Столетницата е възможно да влезе в същата самоубийствена спирала на разцепления, която ликвидира старата десница преди години – поне това се вижда от отношението на „Позитано” към проекта АБВ на Георги Първанов.

На ДПС са приписвани сериозни икономически и медийни ресурси (обвързвани с Делян Пеевски и не само), които могат да се насочат за съкрушителен удар по ръководена от Сергей Станишев БСП. Така ГЕРБ ще си гарантира доминация в политическия живот у нас за години напред.

Комуникирането на подобен безпринципен съюз пред избирателите не е толкова трудно – не бива да забравяме, че и в най-уверените си премиерски дни Бойко Борисов се отнасяше със значително по-голямо уважение към Ахмед Доган, отколкото към Сергей Станишев.

Бойко Борисов и Лютви Местан е възможно съвсем скоро да намерят и една голяма обща тема – приходните агенции.

ДПС лансира идеята за обединение на НАП и Агенция „Митници” в нова мегаструктура. След избухването на скандалите в управляващата коалиция, от БСП заявиха, че в сегашната обществено-политическа ситуация подобна реформа не може да се прави.

ГЕРБ не са коментирали официално, но още от времето на тяхното управление има препоръка на Световната банка за сливане на двете структури. Освен това, именно Симеон Дянков пое инициативата да свърже информационните системи на НАП и митниците – с напразните очаквания така да влязат стотици милиони левове в хазната.

Даже и Борисов и компания да не са съгласни да има подобна мегаструктура, Движението за права и свободи е много вероятно да им пристане. Особено ако изразената днес (и по-рано) подкрепа на ГЕРБ за задължителното гласуване се окаже нещо повече от думи и подписи на партийния актив за референдум по темата.

Коалиция за България се нуждае от конституционно мнозинство, за да въведе поисканата от Сергей Станишев промяна в начина, по който избираме кой да ни представлява на местно и национално ниво. В сегашния парламент (а вероятно и в следващия) нужните гласове не може да бъдат събрани без ГЕРБ.

Доста меко е да се каже, че ДПС има твърд електорат. Движението има способността да мобилизира точно толкова от своите избиратели, колкото са му необходими, за да постигне своите цели. Въпреки това, партията на Лютви Местан не може да разчита на повече от около 600 хиляди гласа.

При ниска избирателна активност, това е много, при висока (каквато неизбежно ще има при задължително гласуване), това е недостатъчно за всичко, освен за победа на местни избори тук и там.

Ако ДПС иска да запази стратегическото си значение в политическия живот на България, тя трябва да разубеди ГЕРБ по въпроса за задължителното гласуване. Или, по-точно, трябва да изпревари БСП.

А социалистите бързат

На „Позитано” 20 наистина са шашнати от случилото се на европейските избори.

Въпреки това, съвсем ясно е какво си мислят апаратчиците – симпатизантите наказват партията заради очевидните отстъпки пред младшия коалиционен партньор. Коментари за непропорционалното разпределение на властта се чуваха месеци преди изборите – например от депутата Страхил Ангелов.

Докато всеки ден в комплект с ДПС топи по малко от подкрепата за БСП, обратното просто не е вярно. Дали това се дължи на уникалния „имунитет” (по Нихат Кабил) на електората на движението, или е нещо друго – не се знае. Но в БСП добре разбират, че в момента те се сриват, ДПС е непоклатимо, а ГЕРБ и извънпарламентарните опозиционни партии растат.

Това има две следствия. Първото: вътре в партията се надига все по-силно русофилското и т.нар национал-социалистическо ядро, което е по-близко до „Атака”, отколкото до идеите на настоящата управляваща коалиция. За промяната се видя по-рано през тази седмица, когато депутатите от БСП подкрепиха хората на Волен Сидеров в опита им да отменят декларация, която осъжда Възродителния процес.

Второто: Сергей Станишев и обкръжението му се видяха принудени да протегнат ръка към ГЕРБ и президента Росен Плевнелиев по темата за задължителното гласуване. То е единственият механизъм, който би могъл да намали влиянието на ДПС – доколкото движението никога не се е опитвало да разширява електоралната си база, а останалите партии теоретично могат да растат.

В името на консенсуса вероятно на „Позитано” ще жертват чрез повишение в Брюксел лидера си Сергей Станишев – той е отправял прекалено много недвусмислени оценки към предишните управляващи и електоратът няма да му прости сега да се отрича от думите си.

Тогава и за Бойко Борисов ще е лесно – в типичния си стил ще направи механично сравнение между „национално отговорната” коалиция у нас и тази, която управлява в Германия.

Така БСП ще се наложи малко насилствено да влязат в нова епоха от историята си, но ще се освободят от смъртоносния багаж, белязал старата – ДПС.

Уви, никъде в този текст не стана въпрос за реформи и политики. Защото те няма да са на преден план. В малкия и отдалечен от реалността свят на българските партии е важно само кой кого ще прецака в битката за власт.