Новият изборен кодекс ще бъде приет до края на месец март, увери председателят на Народното събрание Михаил Миков при отчета за работата през есенната сесия на парламента.
Проектът за новия изборен закон вече е разпределен за разглеждане от ресорната комисия. „Краят на март е ръбът, на който трябва да бъде приет новият Изборен кодекс", обясни Миков. Той отбеляза, че голяма част от разпоредбите и процедурите са практически прилагани и използвани през последните 24 години, като изключение правят „десетина нови неща”.
Михаил Миков очаква графикът за следващата година да бъде напрегнат, но изрази увереност, че парламентът ще се справи. „Организацията на европейските избори през май догодина е важна. В годината на избори наистина се засилва политическата конфронтация. Трябва обаче да се мисли как изглежда Европа в навечерието на тези европейски избори и доколко гласът на българските политици, включително на нашите представители в Европейския парламент, се чува, когато има такива сигнали от Англия или сигнали по Шенген от Холандия”, коментира председателят на парламента.
„Европейските избори могат да бъдат една много добра платформа България отново да заяви своето по-достойно място в рамките на Съюза”, смята Михаил Миков.
Той съобщи още, че освен 15 млн. лева, които парламентът предостави за коледни добавки за пенсионерите, икономията на Народното събрание тази година ще бъде още 11 млн. лева, които ще се върнат в републиканския бюджет.
Заграждения и сигурност
Парламентарният председател коментира, че загражденията около парламента са въпрос на преценка на сигурността на народните представители. „Този въпрос не се решава от нас. Много пътувате по света, вижте как изглеждат другите парламента. Не съм чул някой
да обвини английския парламент в недемократичност, а знаете какви огради има там”, посочи Миков.
„Въпреки процедурните хватки и опитите за провал на кворума, има една изключителна активност от страна на опозицията”, посочи Миков. По думите му рязко се е увеличил броят на зададените въпроси, което очертава профила на ГЕРБ като опозиция. Ако през първата сесия има 32 въпроса и 13 питания, то през втората има значително увеличение - 244 въпроса и 68 питания. Увеличение се наблюдава и при актуалните въпроси и питания на парламентарната група на „Атака" - друга партия, която не участва в управлението и се очертава като опозиционна, отбеляза Миков.
„Надявам се, че през следващата година 42-то Народно събрание ще може по-често да се докосва до онзи завет на Антим Първи – „закони от народа и за народа", заяви той. Според него това означава „законодателните решения да се вземат в отворена, прозрачна среда”.
„Надяваме се, че ще отидем отвъд тежката конфронтация, която беше среда за работа на този парламент”, каза още Миков.
Той оцени работата на парламента през втората му сесия като трудна, заради „обстановката на тежко политическо противопоставяне, на протести”. „Постепенно протестите от спонтанни придобиваха и политически характер”, коментира той.
Догодина автопарк
„Следващата година трябва да се свършат доста неща, автопаркът на парламента е в доста тежко състояние”, посочи Миков и допълни, че някои от автобусите ще бъдат сменени и в момента тече обществена поръчка.
По думите му, моментът не е подходящ да се вземе решение за нова пленарна зала, защото средствата са много, а и реконструкцията ще затрудни функционирането на Народното събрание. Миков каза, че има идеи за оптимизиране на работата в настоящата пленарна зала, с много по-малко средства. „Сградата е стара и не осигурява наистина модерен парламентаризъм”, обясни той.
Разбираем език
Михаил Миков препоръча в законите на България да се използва „разбираем език”, като подчерта, че това не е критика толкова към народните представители, колкото към експерти, „които смятат, че като употребят максимум чуждици стават по-научни и по-сериозни, по-тежки”. Той даде пример с прието вчера определение за козметичен продукт в Закона за здравето, респективно в европейската директива. „В Закона за подземните богатства - леглата на реките са земите по смисъла на Закона за водите”, посочи още той.
По думите му изработването на легалните дефиниции трябва да става на общодостъпен и употребим български език. „Този натиск, който се получава по линия на въвеждането на директивите, крие риска много често законите да не бъдат разбирани от тези, които трябва да ги спазват и тези, които трябва да ги прилагат”, коментира Миков.
Отчет
През втората сесия на 42-то Народно събрание са приети почти двойно повече закони - 51, в сравнение с първата, през която са 23, обобщи Миков. Внесените законопроекти от Министерския съвет са 54, от народни представители - 48. Приети са и 15 ратификации и 15 решения по същество. Пленарните заседания са били 44, а извънредните - осем.
Продължителността на парламентарния контрол с днешния ще е около 56 часа в 12 пленарни заседания.
Михаил Миков сподели, че е имал притеснения около новата процедура блиц контрол, но тя е тръгнала много добре. Зададените въпроси са 460, от които 162 за устен отговор, и 98 питания. Отговорено е на 367 въпроса и 56 питания.
В рамките на една сесия е приета корекция в бюджета за тази година и нов бюджет за 2014 г., изтъкна председателят на парламента. Внесен е проект на Изборен кодекс, който вече е разпределен за обсъждане на ресорната комисия.
Миков отчете още, че има девет директиви с изтекъл срок на въвеждане, като в началото на мандата са били 15. Все още сме длъжници по отношение на парламентарния надзор върху дейността на независимите регулатори, коментира още той.