Говорейки с моите колеги от Реформаторския блок вчера късно вечерта, мога да ви уверя, че в тази размяна на мнения по пенсионната реформа, няма нищо, което да заплашва единството. Това е заявила вицепремиерът Меглена Кунева на днешната среща на правителството.

„Аз наистина много разчитам на тази среща, която финансовият министър ще има с цялата група на Реформаторския блок. Отправната точка за моите колеги е, че капиталовият стълб е предназначен да компенсира някои дисбаланси в пенсионната система след 20, 30 години и желанието тристълбовият модел на пенсионната система да отчита обективни демографски реалности”, казва съпредседателят на РБ.

„Подчертавам, че този диалог е нещо, с което сме свикнали. Част от начина, по който се вземат решения в коалицията и по никакъв начин няма да постави под въпрос желанието ни да намерим общо решение”, казва тя по повод негативните коментари на някои реформатори за промените в пенсионното осигуряване.

Радикална промяна в начина, по който ще се осигуряваме за пенсия

Преди коментара на Кунева премиерът Бойко Борисов защити решението за промяната в системата за пенсионното осигуряване, която пореден днес води до редица коментари от политици, профсъюзи, икономисти и работодтели.

„Аз съм убеден, че няма по-демократично от това да можеш да взимаш сам решение какво да правиш. Не е аргумент да считаш, че някой е по-глупав и трябва от негово име да взимаш решения – това, което в момента прави държавата. Аз съм демократ и не виждам защо някой трябва насила да ме кара да преценявам къде да си държа парите”, казва Борисов.

„Обратната логика, че това е правилно, изисква да кажем тогава и в кои банки да си държим парите. Хората явно не могат сами да вземат решения в кои банки да си държат парите. Да кажем и в коя застрахователна компания да си държат парите, защото те явно не разбират и не могат да преценяват. Или да кажем тогава къде да отиват да пазаруват, защото те може би не знаят на кой пазар на отидат”, коментира още премиерът.

Да вземаме от тяхно име решение, ние това 45 години го живяхме, когато вземаха решения други как да живеем правилно. Ние трябваше само да манифестираме, ръкопляскаме и да казваме „Мерси”